Еритрулозата е първият потвърден монозахарид, засечен в междузвездното пространство

Астрономи за първи път откриха еритрулоза в междузвездното пространство - захарна молекула с четири въглеродни атома, която на Земята се среща, наред с други места, и в малините. Именно заради това веществото понякога е наричано "малинова захар". Съединението е засечено в огромни облаци от газ и прах близо до центъра на Млечния път и представлява първия потвърден монозахарид, открит директно в междузвездната среда.

Находката е особено важна за астробиологията, тъй като захарите играят ключова роля в познатите форми на живот. Те служат като източник на енергия, участват в изграждането на клетъчни структури и са част от молекулите, в които се съхранява генетичната информация. В проби от метеорити и астероиди и преди са откривани съединения като рибоза и глюкоза, но досега учените не разполагаха с убедително доказателство за наличието на истински монозахарид в дълбокото междузвездно пространство. Изключение донякъде е гликоалдехидът, който често е определян като най-простата захар, макар да се разглежда и като неин химичен предшественик.

Еритрулозата е идентифицирана от екип, ръководен от астробиоложката Изаскун Хименес-Серра. За наблюденията учените са използвали 40-метров радиотелескоп в испанския град Йебес, както и 30-метровия телескоп на Института за радиоастрономия в милиметровия диапазон IRAM. Изключително чувствителните инструменти са уловили характерни радиосигнали от молекулите в космическия облак. Изследователите са сравнили общо 12 групи от наблюдавани сигнали със спектралния "отпечатък" на еритрулозата, предварително определен при лабораторни експерименти.

Последвалите квантово-химични и астрохимични модели показват, че молекулата вероятно се образува върху повърхността на микроскопични частици междузвезден прах

Там по-прости съединения, съдържащи по два въглеродни атома, могат постепенно да реагират и да създадат по-сложната четиривъглеродна структура на еритрулозата. Това означава, че студените и наглед негостоприемни облаци от газ и прах могат да функционират като своеобразни космически химически лаборатории.

Според учените откритието подкрепя идеята, че част от необходимата за появата на живот органична "суровина" може да се образува още преди създаването на планети. Захарните молекули, натрупани в междузвездните облаци, биха могли по-късно да попаднат в новообразуващи се планетни системи чрез комети, астероиди и други малки небесни тела. Така еритрулозата може да се окаже част от по-широк химичен процес, подпомогнал пребиотичния синтез на първите нуклеинови киселини не само на младата Земя, но потенциално и на други места във Вселената.