Американски учени откриха гена, който е изиграл ключовата роля в еволюирането на маймуната в човек. В продължение на няколко милиона години определена част от генома на нашите човекоподобни предци се е развивала 70 пъти по-бързо от техния общ генетичен код, пише списание “Нейчър”.

Именно това е довело до възникването на структурата на кората на главния мозък на човека, което е спомогнало за появата на вида Хомо сапиенс на планетата. Един от участниците в изследването, ръководителят на Центъра по биомолекулярни изследвания и генно инженерство в Калифорнийския университет Дейвид Хойслер, съобщи пред изданието, че групата учени са открили индиректни доказателства, че генът HAR1F може би крие отговора на въпроса по какъв начин човекът се е оказал по-умен от останалите примати.

По време на изследването на 40 части от генотипа на човека, които най-силно се различават от генетичния набор на шимпанзето, Хойслер е открил зона, която е претърпяла значителни изменения за сравнително кратък период от време, предаде ИТАР-ТАСС. Изследователят посочва, че генът HAR1F просто не е съществувал преди 300 милиона години, което е кратък срок за еволюцията.

След това той се е появил при птиците и млекопитаещите, но само при онези, които вече са имали гръбначен стълб. Този ген не се среща при рибите. След това обаче дълго време генът практически не се е променял. Открита е само една разлика в този код при маймуните и кокошките. На определен етап от развитието обаче са започнали значителни мутации. Този ген при човека вече има 18 принципни изменения в сравнение с “прототипа”, какъвто имат останалите примати. Учените засега не са могли да установят за какво отговаря генът HAR1F.

Известно е само, че той започва да функционира през 7-ата седмица след зачеването и “замлъква” през 19-ата седмица от развитието на плода. /Newsru-БГНЕС