Учените от БАН Едвин Сугарев, Елка Димитрова, Николай Аретов и Пенка Ватова разпространиха петиция, озаглавена „За работеща Българска академия на науките“.

Ние, долуподписаните учени от Българска академия на науките, категорично отхвърляме предложения от Управителния съвет Проект за нова структура на БАН поради следните причини, пише в петицията.
1. БАН от десетилетия се нуждае от радикална реформа, която да предложи нова структура, ефективно използване на научните ресурси, съкращаване на ненужната администрация, финансиране на проектен принцип. Предложеното преструктуриране, планирано под натиска на външни обстоятелства, не предлага подобни възможности. Става дума за псевдореформа, чиято неприкрита цел е чрез механично и често абсурдно сливане на институти и съкращаване на учени, а не на административен персонал, да запази съществуващото статукво, както и статуквото на обслужващите го формални и неформални структури.
2. Администрацията, управляваща БАН, демонстрира липса на каквато и да било готовност за диалог по предлаганите промени. Вместо това се лансират различни противопоставяния, които не обединяват, а разединяват научната общност: Академията – Министерството, Академията – университетите, хуманитарни – точни науки, а накрая дори млади – стари.
3. Липсва каквато и да е логика в конкретните преструктурирания и сливания на институти, както и разумни аргументи, защо и въз основа на какви принципи едни институти се закриват и сливат, а други запазват своята самостоятелност, а също и защо се предполага, че Академията ще заработи по-добре след провеждането на тази операция. Лично председателят на БАН академик Съботинов даде публични гаранции, че промените ще се планират в зависимост от резултатите от международната оценка, направена през 2009 г. Сега се оказва, че тези резултати са невалидни и че оцеляването на едни институти и закриването на други зависи просто от лобистки хождения и задкулисни договорки.
4. Вместо да потърси диалог с учените от институтите на БАН, академичното ръководство предприе редица неадекватни действия, включващи административен натиск върху директорите на институти, неприкрити заплахи срещу несъгласните с налаганата концепция за преструктуриране, искания да не се дава гласност на свързания с това несъгласие дебат. Особено неадекватни действия представляват проверките за спазването на работното време – след като е пределно ясно, че в ред институти просто не съществуват условия за ефективна научна работа. Те демонстративно са насочени към институти, в които учените са си позволили да изразят мнение, различно от директивите на Управителния съвет.
5. Неадекватни са и опитите да се представи производството на гранати като постижение на БАН, както и акцентът върху научно-приложната дейност за сметка на академичната. Науката има съвсем други, дори противоположни цели. Академията е и би трябвало да бъде място за развиване на фундаментална наука. Приложните изследвания имат съвършено друга специфика и цел и са само следствие от развоя на науката.
6. Не приемаме пренебрегването на репресивния характер на Държавна сигурност и запазването на нейните сътрудници на ръководни постове в Академията (и не само в нея). Смятаме, че мнението на академик Съботинов, според което се иска кадрите на ДС да бъдат максимално използвани “за целите на нашата наука и за развитието на нашата страна”, е не само абсурдно, но и в дълбоко противоречие с научния морал.
7. Според нас необходимо условие за реална реформа в БАН е да се даде по-голяма самостоятелност на институтите – включително по отношение на кадровата им политика и на стратегията им за реализация на научните продукти, както и да се търси по-висока отговорност от тях, като финансирането им бъде обвързано с постигнатите научни резултати. Настоящата “реформа” предполага точно обратния процес: максимална централизация и запазване на старата схема за плащане на калпак, независимо кой колко и какво е работил.
В заключение – още веднъж изразяваме категоричното си желание за реформи в БАН. Тези реформи трябва да се извършат след сериозно обсъждане в научната общност и в диалог с държавните органи, имащи отношение към науката и актуалните процеси в БАН. Смятаме, че естественото им начало трябва да бъде провеждане на нови избори на всички равнища на управление в БАН. Затова призоваваме членовете на Общото събрание, на Управителния съвет, включително Председателя, Главния научен секретар и научните секретари по направления, да си подадат оставките, пише в петицията.
Припомняме, че те бяха избрани след криза в управлението на БАН, когато предишният председател бе принуден да подаде оставка под натиска на общественото мнение. Той бе заменен от тогавашния заместник-председател и статуквото се запази. От самото начало кредитът на доверие на сегашния Управителен съвет бе минимален и непрекъснато падаше - включително и поради неадекватните действия около фактическото замразяване на заплатите още преди кризата, учудващо съпроводено от сериозни „социални придобивки” за академиците.
Призоваваме всички, които мислят като нас, да се присъединят към инициативата ни, заявяват авторите на петицията. Линкът е: http://bgpetition.com/BAN-reforma-prestrukturirane-ostavka/index.html.