След атаката с дрон в на летището в Лайпциг, в началото на септември край строителна площадка в Мюнхен бяха хвърлени коктейли "Молотов", а малко след това бяха арестувани двама български граждани, за които се смята, че принадлежат към екип на руската военна разузнавателна служба ГРУ, който е действал от Словакия. Разследващите обвиняват военното разузнаване на Русия (ГРУ) - и за двата случая, пише в. "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг".

През нощта на 3 септември в източната част на Мюнхен два коктейла "Молотов" бяха хвърлени от движеща се кола към строителна площадка. Строителната площадка се намира в непосредствена близост до централите на технологичните и военнопромишлените концерни "Роде & Шварц" и "Хелсинг". Производителят на дронове "Хелсинг" доставя оборудване на украинските въоръжени сили. Това е вторият атентат в Германия в рамките на един месец след неуспешната атака с дрон срещу летището в Лайпциг на 4 август, припомня вестникът.

Пожарът беше бързо потушен. Като заподозрени бяха задържани мъж и жена, и двамата с българско гражданство. Според информация, получена от германското издание от източници в службите за сигурност, те се предполага, че принадлежат към екип на руската военна разузнавателна служба ГРУ, който е действал от Словакия.

Зад случаите в Лайпциг и Мюнхен разследващите виждат един и същ извършител: руската военна разузнавателна служба ГРУ. Тя се счита за особено ефективно оръжие в хибридната война на Москва срещу западните демокрации. Службите за сигурност я сочат като отговорна за многобройни саботажни актове в Германия, Полша, балтийските държави и други страни от ЕС. Според оценката на властите ГРУ се е професионализирала и е изградила мрежа в Европа, която използва, за да извършва все повече атаки от началото на тази година. Въпреки че отделните операции се различават, всички те имат едно общо: при тях се използват взривни вещества, запалителни устройства или оръжия, пише "Франкфуртер Алгемайне".

Целта е да се нанесат удари по транспортните маршрути за военни стоки към Украйна. По този начин Германия и други европейски държави трябва да бъдат принудени да намалят или прекратят военната си подкрепа за Киев. Същата цел служат и атентатите срещу оръжейни фирми, които произвеждат за Украйна, като този в Мюнхен. В Лайпциг дрон, натоварен с експлозиви, трябваше да унищожи паркиран там украински транспортен самолет "Антонов".

ГРУ разполага с техническите, кадровите и организационните възможности да подкрепя подобни операции. Руската спецслужба разполага и със специални сили за разузнаване, тайни операции и саботаж. Особено известно подразделение 29155. Европейският съюз я включи в списъка си със санкции през декември 2024 г. и я обвинява, наред с другото, в атентати, бомбени атаки, кибератаки и операции за дестабилизация.

Сред най-зрелищните операции на тази единица са покушението срещу двойния агент Сергей Скрипал и дъщеря му през 2018 г. в британския град Солсбъри с нервно-паралитичния агент "Новичок" и опитът за отравяне на българския търговец на оръжие Емилиан Гебрев през 2015 г. Експлозиите в два склада за боеприпаси в чешкия град Врбетице през 2014 г., при които загинаха двама души, също се приписват на подразделение 29155. Това подразделение се споменава и във връзка с неуспешен опит за преврат в Черна гора през 2016 г., както и с кибератаки срещу Украйна и САЩ през последните години.

Според оценките на службите за сигурност ГРУ напоследък се е професионализирала и е усъвършенствала подразделение 29155. Отговорност за операциите вече се поема от отдел на ГРУ за специални задачи - Department of Special Tasks (DSS). Той координира операциите и за целта е изградил логистична мрежа в Европа.

Последните атаки се извършват от екипи, съставени от специалисти от различни подразделения на ГРУ. За екипа на ГРУ, който е планирал и осъществил атаката с дронове срещу летището в Лайпциг, се смята, че е отговарял офицер от ГРУ на име Денис Смолянинов. Според данни на "Dossier Center" - изследователска платформа на бившия руски олигарх Михаил Ходорковски - Смолянинов е ръководител на отдела за саботажни операции в ГРУ.

Същевременно се предполага, че втори екип на ГРУ е действал в Словакия. Той е трябвало да извърши саботажи в Словакия и в Мюнхен. Саботажът с пожар в Словакия обаче е бил предотвратен. Целта е била заводът на украинската фирма Skyeton в Ханишка край Прешов. От 2024 г. той произвежда разузнавателни дронове за Украйна. На 25 август в Словакия бяха арестувани като заподозрени един латвийски и един украински гражданин, а малко по-късно в Хамбург беше задържан втори 26-годишен латвиец, който беше предаден на Словакия.

Атентатът в Мюнхен обаче беше извършен. Щетите бяха ограничени, тъй като предполагаемите извършители са действали аматьорски. Властите са убедени, че арестуваните български граждани са наети помощници, така наречените "агенти от ниско ниво".

Такива сътрудници се наемат, след като държавите от ЕС, вследствие на мащабната руска инвазия срещу Украйна, експулсираха стотици руски разузнавачи, маскирани като дипломати. По този начин директните операции на професионални служители на ГРУ в Европа станаха трудни или прекалено рисковани. Оттогава ГРУ набира чрез месинджъри като Telegram лица, които не са обучени и обикновено се вербуват срещу определена сума в криптовалута. Става дума за симпатизанти на Русия, дребни престъпници или дори бивши членове на руски наемнически формирования. Често очевидно става дума просто за хора, които се поддават на вербуване с цел бърз доход.

Екипите на ГРУ се съставят в зависимост от задачата и целта. Ако се използва взривно устройство с дрон, екипът трябва да реши колко експлозив е необходим. Той трябва също да определи какъв полезен товар трябва да има дронът, за да достави експлозива до целта. Накрая трябва да се планира по какъв начин отделните компоненти за атентата да бъдат пренесени в целевата страна. За тази цел ГРУ прибягва и до помощта на други специални служби, като ФСБ, или на мрежи, близки до тях.

За да запазят в тайна плановете си за саботажни актове, руските служби използват криптирана комуникация, мобилни телефони с еднократни SIM-карти и посредници. Освен това има методи, които са известни още от времето на Студената война: така наречените "мъртви пощенски кутии" и скрити складове. Това са старите инструменти на КГБ, с които руският президент Владимир Путин се е запознал още по времето, когато е работил в съветските тайни служби. Такива методи станаха известни, между другото, във връзка с руските "нелегални". Това са елитни агенти, които живеят напълно тайно в чужбина под измислена самоличност. Те се ръководят от руската служба за външно разузнаване СВР.

Дронът с експлозиви, използван в Лайпциг, също е бил скрит в подземен склад, пише "Франкфуртер Алгемайне". Според по-ранно съобщение на вестник "Цайт" той се намира в отдалечена местност край Мерзебург, разследващите са открили там части от дрона и експлозиви.

Оръжия също могат да бъдат скрити в подземни скривалища. Така още през лятото на 2025 г. служители на Службата за защита на конституцията откриха подземно скривалище в гора на границата между Берлин и Бранденбург. В него бяха намерени два заредени пистолета и боеприпаси, очевидно скрити там, "за да се осъществят планове за атентати", както заяви през август федералният министър на вътрешните работи Александър Добриндт. Оръжията бяха унищожени и оставени в скривалището, което оттогава нататък беше под техническо наблюдение. Очевидно обаче скривалището беше разкрито. Заподозрян, за когото се предполага, че го е създал, беше арестуван в Румъния.

Оръжията, съхранявани в такива скривалища, могат да бъдат използвани за целенасочени убийства, както в случая с убийството в Тиргартен през 2019 г. Днес службите за сигурност разглеждат предимно мениджърите на оръжейни компании като потенциални цели на атентати. През 2024 г. стана известно, че е бил предотвратен атентат срещу председателя на управителния съвет на "Райнметал", Армин Папергер. Оттогава той е сред лицата, ползващи се със специална охрана в Германия.

Заплахите срещу оръжейните компании са също част от психологическата война, водена от Кремъл. Към тях спада например списъкът, публикуван от руското министерство на отбраната, с европейски компании, за които се твърди, че участват в производството на оръжие за Украйна.

На летището в Лайпциг не е избухнал голям пожар, защото детонаторът не се е задействал при сблъсъка на дрона с крилото на самолета "Антонов". Машината е била заредена с 26 000 литра керосин. Успешен атентат би довел до голям пожар, който вероятно би се прехвърлил и върху втория "Антонов", паркиран до него. Фактът, че атаката беше извършена през нощта, когато на летището имаше само няколко души, се разглежда от кръговете на сигурността като индикация, че Русия все още се е въздържала при този атентат. Освен това целенасочено е атакуван украински самолет.

Удареният "Антонов" обаче е превозвал боеприпаси за Украйна от няколко европейски държави. Сред тях, освен Германия, е и Франция. По този начин атаката би могла да бъде разтълкувана и като сигнал към всички европейски поддръжници на Украйна.