Нова теория, описваща случилото се през 1908 година в района на река Тунгуска, се опитва да открие точната причина за катастрофалното явление. Според астрономът Едуард Дробишевский от Петербург, взривът е предизвикан от разпадането на част от ядрото на комета, което е било наситено с водород. При това, голяма част от кометата е оцеляла, след като просто е “облизала” земната повърхност и може би все още обикаля около Слънцето.

В басейна на река Подкаменна Тунгуска на 30 юни 1908 година прелита и се взривява огнено кълбо, това е известно за случилото се по описания на очевидци, които обаче са се намирали на стотици километри от мястото на събитието. Едва през 1927 година експедиция достига до района на катастрофата. На място откриват повалени дървета на площ, равняваща се на площта, която заема днес мегаполис като Москва. На мястото на взрива обаче няма никакви следи от падането на космическо тяло. От тогава са лансирани над сто хипотези за случилото се – от взрив на извънземен кораб, до детонация на изтекъл през тектонична пукнатина природен газ.

Докторът на физико-математическите науки Едуард Дробишевский, главен научен сътрудник във Физико-техническия институт “Иоффе” към Руската академия на науките, предполага, че Тунгуската катастрофа може да се обясни с помощта на теорията за произхода на краткопериодичните комети. Според тази теория, ядрата на кометите се образуват при взрива на ледените обвивки на небесни тела, подобни на спътниците на Юпитер – Калисто и Ганимед. В ледените обвивки, смята Дробишевский, под въздействието на мощното магнитно поле на Юпитер възникват силни токове и започва процес на електролиза на леда. В резултат на това се натрупват водород и кислород, които в крайна сметка се взривяват. Ледените осколки се превръщат в ядра на комети, смята ученият.

В бъдеще, по негово мнение, е неизбежен и взривът на Калисто, което би довело до появата на множество нови комети и евентуално до падането на “леден” дъжд на Земята. Последиците, ако това се случи, може да се окажат катастрофални за живота на нашата планета. Ученият смята, че в рамките на тази теория, главните особености на Тунгуската катастрофа могат да бъдат лесно обяснени.

Ето какво се е случило според тази хипотеза. През 1908 година в земната атмосфера по допирателна траектория навлиза наситено с разтворени водород и кислород ядро на комета. Скоростта му е била около 20 километра в секунда, размерът – от 200 до 500 метра, а масата му между 5 и 50 милиона тона. Част от ядрото с маса около 1 милион тона детонира на голяма височина над повърхността и взривът създава характерната картина на радиално повалените дървета.

“Основната част от ядрото преминава през земната атмосфера и се връща в космоса. Тялото и в момента се движи по орбита на краткопериодична комета и в бъдеще може да бъде открито и идентифицирано” – пише ученият. По думите му, падането на цялото ядро на Земята би довело до образуването на кратер с диаметър 3,5-8 километра, а изхвърлената при това пепел в атмосферата може да доведе до климатична катастрофа.

Дробишевский работи много години по създаването на “Нова експлозивна космология”. Много учени смятат, че теорията е твърде екзотична и наблюдаваните явления могат да се обяснят и без да се прибягва до такава хипотеза. От друга страна обаче, никой не е в състояние да опровергае теорията за взривяването на ледените обвивки, тъй като учените нямат образци от кометно вещество.