Намаляването на аерозолите от замърсяването на въздуха води до внезапен скок в температурите, твърдят изследователи като Джеймс Хансен

Терминът "Termination shock" или "шок от прекратяване", познат от научната фантастика, сега започва се появява в новини, свързани с климатичните промени. Някои учени смятат, че той може да обясни ускореното глобално затопляне през последните години.

Според теорията им климатичните промени се дължат и на намалялото количество замърсители във въздуха. Това явление се отнася до внезапен скок в температурите, когато малки частици - аерозоли - се отстраняват от атмосферата, което позволява на повече слънчева енергия да достига Земята.

Терминът "шок от прекратяване" беше популяризиран от Нийл Стивънсън преди няколко години, но се използва в литературата, за да обясни рисковете от геоинженерството.

Да предположим, че започнем да пръскаме частици в горните слоеве на атмосферата, за да блокираме слънчевата светлина. Това би могло да намали затоплянето с няколко градуса. Ефектът би бил значителен и осезаем. Но тогава трябва да продължим да правим това, защото рискуваме цялото това затопляне да се върне много внезапно, дори шоково, ако аерозолите изчезнат от атмосферата. Това е "шокът от прекратяване". Този риск е една от причините, поради които повечето експерти не харесват идеята за намаляване на затоплянето чрез геоинженерство.

В реалността обаче то се проявява поради намаляването на въздушното замърсяване. Изгарянето на изкопаеми горива не само отделя парникови газове, но и серен диоксид и други вещества, които образуват аерозоли. Те отразяват слънчевата светлина и охлаждат планетата, като същевременно помагат за образуването на облаци.

През последните десетилетия страни като Китай значително намалиха емисиите от въглищни централи, а Международната морска организация затегна регулациите за емисиите от кораби през 2020 г. Това доведе до по-малко аерозоли в атмосферата, особено над океаните, и следователно до по-голямо поглъщане на слънчева енергия.

Климатологът Джеймс Хансен нарича това "фаустовска сделка". Във времената на най-силно замърсяване на въздуха между 1940 и 1970 г. глобалните температури са били почти стабилни или може би дори леко са се понижили. Но вредоносният потенциал се е "спотаявал под гъстия дим от комините".

Според Хансен и други учени, това обяснява рекордите в глобалните температури през последните години, които надхвърлят прогнозите. Те твърдят, че ефектът от намалените аерозоли е подценяван и може да добави до 0,5 градуса в някои региони, като китайските градове или корабните маршрути. Други проучвания обаче оценяват въздействието като минимално - под 0,05 градуса глобално.

Дебатът се фокусира върху ролята на облаците, чието поведение остава загадка за учените. Намалените аерозоли влияят на образуването им, но точният ефект върху температурите е неясен. Това подчертава по-широк проблем: човешкото въздействие върху климата е непредсказуемо.

Неочаквани промени, като ускореното затопляне в Европа или превръщането на арктическата тундра в източник на въглерод, показват, че не разбираме напълно последствията.

В този контекст някои прогнозират, че държави може да прибегнат до локални геоинженерни мерки за охлаждане, вместо глобални. Но и в този случай остава рискът от непредвидими последици.