Човечеството трябва да понижи емисиите на въглероден диоксид до 2020 г., за да ограничи глобалното затопляне с поне 2 градуса по Целзий по-малко, което е основната цел на споразумението за климата в Париж.

"Светът ще се изправи срещу опустошителни последици, вариращи от смъртоносни горещи вълни до масова миграция, причинена от преливащи морета", предупредиха експертите в анализ, публикуван в научното списание Nature.

Затопляне от 1 градус по Целзий би причинило топлене на ледовете, при което нивото на океанската вода да се повиши с десетина метра, кораловите рифове биха загинали, а опасни вълни ще удрят крайбрежните райони.

Преходът към възобновяеми по-чисти енергийни източници е в ход и се подкрепя от широк консенсус относно необходимостта да се попречи на изменението на климата - с изключение на Съединените щати начело с президента Доналд Тръмп.

След като се покачват от десетилетия, световните емисии на въглероден диоксид, причинени основно от изгарянето на изкопаеми горива, се равняват през последните две години на около 41 милиарда тона годишно. Но дори и на този темп, "въглеродният бюджет" на планетата - количеството CO2, което може да бъде отделено в атмосферата, без да се пресича червената линия от 2 градуса по Целзий, ще бъде изчерпан в рамките на няколко десетилетия, а може би и по-скоро.

"Има дълъг път за декарбонизиране на световната икономика", се казва в коментара, подписан от бившия ръководител на климата на ООН Кристиана Фигерес, трима водещи учени в областта на климата и двама експерти по устойчивост на бизнеса.

"Когато става въпрос за климат, времето е всичко", пишат те.

Авторите призоваха лидерите на срещата на върха на Г-20 в Хамбург на 7-8 юли да подчертаят 2020 г. като краен срок, до която да се предприемат действия. Но след решението на Тръмп да се оттегли от Парижкото споразумение, подписано от 196 страни, и отказа му да се присъедини към консенсуса по климата на срещата на върха на Г-7 в края на май, подобен резултат изглежда съмнителен.

До 2020 г. трябва да бъдат изпълнени редица задачи.

Възобновяемата енергия - предимно вятърна и слънчева - трябва да съставлява най-малко 30% от световното електроснабдяване.

Освен това, след тази дата не следва да се одобряват нови електроцентрали, работещи с въглища.

В транспортния сектор, електрическите превозни средства, които понастоящем представляват 1% от продажбите на нови автомобили, трябва да заемат 15% от пазара до три години.

Правителствата също така трябва да изискват 20-процентно подобрение на горивната ефективност при тежкотоварни автомобили и 20% намаление на замърсяването с въглероден диоксид на километър, изминат в авиационния сектор. Парниковите газове от обезлесяването и селското стопанство, които в момента са около 12% от общото количество в света, трябва да бъдат намалени до нула в рамките на едно десетилетие, казват експертите.

Те също призоваха за конкретни мерки за ограничаване на емисиите на въглероден диоксид от тежката промишленост, както и от сградите и инфраструктурата.

Накрая, правителствата и банките трябва да увеличат десетократно размера на "зелените" облигации, използвани за финансиране на мерките за намаляване на емисиите на CO2, които в момента са около 81 милиарда долара. /faktor.bg