Неолитно селище на 8 хилядолетия се проучва от едва 4 дни в с. Брежани, община Симитли, обитавалите го в полите на Пирин земеделци сеели пшеница, ечемик, грах и леща, отглеждали овце, кози, говеда и свине, и двете селища са опожарени, предаде кореспондентът на БГНЕС за региона.

Разкопките са продължение на сондаж и геомагнитно измерване, извършено тук в м. Равен през 2009 г., открити са наколни и измазани с глина къщи, характерни за горното течение на р. Струма, обитателите на селището са дошли от север, а не от юг.

От началото на месец септември се извършват разкопки на ранно неолитно селище от началото на 6 хилядолетие преди Христа, което е най-ранните в региона и най-старото в община Симитли, намиращо се средната долина на река Струма, северно от Кресненското дефиле. Археолозите са проучвали две ранно-неолитни селища по средното течение на Струма, но на юг от дефилето или тези в с. Ковачево-община Сандански и с. Илинденци, общ. Струмяни.

„След селището край с. Илинденци дойде време и за това над с. Брежани в м. Равен. Целта на разкопките е да се сравни материалната култура на техните обитатели“, разказва ръководителят на разкопките-археологът от Регионалния исторически музей в Благоевград д-р Малгожата Гребска-Кулов.

Тя обясни още, че проучването над Брежани е след сондажно проучване през 2009 г. с много интересни резултати-установено е съществуването на два опожарени хоризонта с къщи и инвентар в тях. Благодарение на геомагнитно измерване, направено от Петър Зидаров от НБУ има представа за съществуване на концентрична система от ровове и валове. В резултат на тези данни установихме, че селището е изключително интересно, поради което си заслужава да се обходи по-голяма площ. За да се събере по-подробна информация за селището и жителите му.

„При сондажите се открива, че първото селище е опожарено, културният пласт е с дебелина три метра, второто е показало голяма къща, също опожарена, но на няколко нива, с глинена площадка и десет съда.

Дефакто-тук над Брежани е имало две селища, едното малко, намиращо се в източната част на терасата, където къщите са построени по обичаен за региона начин: на колове и плет, измазани с глина от двете страни. Това селище се е появило около 5 900 г. преди Христа и е просъществувало около един век, унищожено е от голям пожар. Прекъсването на живота в това селище е било до 5 750 г. пр. н.е., когато се появяват нови заселници.

Те построяват ново селище, интересното е, че използват малко променена друга по-стабилна техника с цепена на коловете и пак измазване с глина, което позволява строителството на по-просторни къщи. Но и това селище е опожарено, но след това животът не се връща отново на това място“, пояснява археологът.

Жителите на селището се занимавали основно със земеделие, сеели еднозърнеста и двузърнеста пшеница, ечемик, грах и леща. От домашните животни отглеждали овце, кози, говеда и свине. Любопитното е че обитателите на това селище са ловували, предимно елени.

Разкопките са субсидирани от министерството на културата, проучва се много по-голяма площ в два квадрата от по 100 квадратни метра.

„Разкопките са в много ранен етап на проучване, работи се едва от три дни, в единия от изкопите е открита концентрация от камъни и керамични фрагменти, а във втория е достигнато началото на опожареният хоризонт-фрагменти от стените на къщите.

Много интересен е фактът, че обитателите на това неолитно селище са пристигнали не както е традиционно от южните части на балканския полуостров, придвижвайки се по реките, а от север. Това селище над Брежани е подобно на тези от горното течение на р. Струма.

Това показва, че движението на първите земеделци е многопосочно, освен от юг на север, има движение и в обратна посока, както и от запад на изток, от р. Брегалница към Струма, но и от изток на запад, от р. Места към Струма.

А заселниците тук край Брежани са го избрали заради стратегическото място, което предлага комуникация с останалите в региона селища от късния неолит.

Може би винения път от Мелник към Западна Европа е съществувал много по-рано“, предполага археологът Малгожата Гребска.

„В разкопките участват студенти-първокурсници от Великотърновския университет, това е лятната им практика“, обяснява втория ръководител на разкопките-доц. Таня Джанфезова, преподавател по археология в университета.

Тя допълва, че студентите участват в теренни археологически проучвания, за да придобият т. нар. „теренен опит“ на този изключително интерес и важен обект.

„Практиката е по праистория, студентите ще имат възможност да проследят процеса от разкриването на разкопките до същинското проучване на терена, помагат ни и работници от селото“, завършва доц. Джанфезова.

„За нас е изключително интересно да разберем как се случват нещата на полеви условия, опитваме се да записваме всичко, за да придобием така нужният ни опит, при тези първи за нас разкопки“, споделиха пред БГНЕС студентите-археолози. /БГНЕС