Европейският спътник ERS-2, който завърши мисията си за наблюдение на Земята преди 13 години, приключи живота си с навлизането си земната атмосфера, съобщават световните осведомителни агенции, позовавайки се на Европейската космическа агенция (ЕКА), предава БТА.

Операцията по връщането на сателита, която е рядкост за ЕКА, започна през 2011 г., с цел да се предотврати случайното му унищожаване и разпръскването на отломки, които могат да се окажат опасни за активните спътници и за Международната космическа станция (МКС).

"Имаме потвърждение, че ERS-2 е навлязъл отново в атмосферата в 17:17 ч. по Гринуич над северната част на Тихия океан между Аляска и Хавай", съобщиха от оперативния център на ЕКА в социалната мрежа Екс, известна преди като Туитър.

По-голямата част от сателита ERS-2 с тегло 2,3 тона теоретично е изгоряла, когато е достигнала долните слоеве на атмосферата на височина около 80 километра.

Пионерски спътник за наблюдение на Земята, ERS-2 е изстрелян през 1995 г. и поставен в орбита на близо 800 километра височина. Четири години по-рано на мисия е изпратен предшественикът му ERS-1. По онова време те са най-модерните спътници за наблюдение на Земята, разработвани някога. ERS-1, който спря да функционира преди десетилетия, все още се намира в орбита.

През целия си работен живот ERS-2 събираше данни за намаляването на полярния лед на Земята, променящите се земни повърхности, повишаването на морското равнище, затоплянето на океаните и химическия състав на атмосферата.

ERS-2 беше използван и за наблюдение на природни бедствия, като тежки наводнения и земетресения, в отдалечени части на света.

През 2011 г., в края на мисията му, ЕКА го свали на около 500 километра, така че след това той да се спусне по естествен начин и постепенно към Земята само за 13 години, вместо за 100 до 200 години, които щяха да са необходими, ако беше останал на първоначалната си височина.

Според ЕКА обект с подобна маса като тази на ERS-2 завършва дните си в атмосферата средно веднъж на една или две седмици.

Лишен от вътрешната си енергия (гориво, батерии и др.) след края на мисията си, космическият апарат криеше значителен риск от експлозия и образуване на отломки.

През юли 2023 г. европейският спътник Aeolus се спусна към Земята по контролиран начин, от по-ниска орбита - 300 килиметра, в сравнение с тази на ERS-2. Отломките от сателита паднаха в Атлантическия океан.

В случая с ERS-2 вероятността някоя от отломките му да удари човек на Земята беше по-малка от едно на сто милиарда, според блога на ЕКА, посветен на мисията.

През 2023 г. Европейската космическа агенция лансира харта за "нулеви отломки" за космически мисии, които ще се провеждат от 2030 г. Над 100 организации, сред които "Еърбъс", "Талес Аления Спейс" и други, обявиха намерението си да я подпишат.

Отпадъци от използвани спътници, части от ракети и отломки от сблъсъци се трупат от началото на космическата ера. Проблемът се изостри през последните десетилетия, отбелязва АФП.

Според изчисления на ЕКА в орбита има около един милион отломки от сателити или ракети с размери над сантиметър, които са достатъчно големи, за да "извадят от строя" космически кораб в случай на сблъсък.