Мястото е обитавано в продължение на около 10 периода - ранен и късен неолит, ранен, среден и късен халколит, ранна и средна бронзова епоха, ранна желязна епоха, архаичен и класически период в късната желязна епоха, ранно римски период, Ранно средновековие и византийски период

Многослойно провинциално селище, разположено върху няколко хектара край пловдивското село Скутаре, датирано от 6000 г. пр. н.е. проучват археолози от Регионалния археологически музей и Кирило-Методиевския научен център при БАН.

Проучени са примитивни постройки, ями за съхранение на храна, пещи и 16 кладенеца, каза в интервю за БТА ръководителят на теренните проучвания Мария Божинова.

Мястото е обитавано в продължение на около 10 периода - ранен и късен неолит, ранен, среден и късен халколит, ранна и средна бронзова епоха, ранна желязна епоха, архаичен и класически период в късната желязна епоха, ранно римски период, Ранно средновековие и византийски период. Няколко от тези периоди не са познати в Пловдив въобще или не са проучени.

Археолозите имат месец, за да проучат 7,5 дка от селището (Снимка: БТА/ Ирина Шопова)

До момента има проучени 16 кладенеца от всички периоди, освен от неолита и халколита.

Изводът е, че в периода на 6-5 хилядолетие не са имали проблем с водата целогодишно.

През всички други периоди явно основният водоизточник е пресъхвал през лятото, обясни Божинова. Най-ранният кладенец е от ранната бронзовата епоха и е датиран от 2900 година пр. Хр. Най-интересни са кладенците от класическия период на желязната епоха, защото след като спират да се използват за водоизточник, са служили за депа, екарисаж.

Ръководителката на теренните проучвания Мария Божинова (Снимка: БТА/ Ирина Шопова)

Един кладенец от средата на IV век пр. Хр. е използван като килия. Вътре на три нива, на разстояние на метър един от друг, са намерени три човешки скелета. Долните два са загинали там - първият от изтощение, а втория е погребан жив, смятат археолозите.

До тях са открити съдове, което сочи, че вероятно известно време са им давани вода и храна. Най-горният човек е хвърлен мъртъв. Това са хора, които нямат право да са в редовните гробища - може да са врагове, престъпници или някои провинили се пред обществото, обясни Божинова.

На терен са разкрити аграрен тип примитивни постройки, ями за съхранение на храна, за питоси. Открити са и няколко пещи. От Средновековието има битови пещи за печене на храна. Археолозите са се натъкнали на пещ от 7-6 век пр.н.е. за производство на керамика, работена на колело. Тогава за първи път се появява керамика, изработена на грънчарско колело в Тракия.

Започването на използването на грънчарското колело бележи една много съществена промяна - появява се специализирано, занаятчийско производство, т. е. има хора, които се занимават строго профилирано и изцяло са ангажирани с това производство, подчерта Божинова. По думите й това говори за появата на икономика от градски тип.

Дотогава за керамичното производство има майстори, но в голяма степен се изработва в дома.

Тази ранна поява на грънчарското колело и други данни показват, че керамиката е произвеждана тук, на място. По това време траките започват да контактуват по-сериозно с развитите цивилизации на юг - с Гърция, Анатолия, Персия, което довежда до появата на градовете, градските центрове и Тракийското царства. "Пещта беше много хубава, абсолютно професионално изпълнение.

Многослойно провинциално селище, разположено върху няколко хектара край пловдивското село Скутаре, датирано от 6000 г. пр. н.е. проучват археолози от Регионалния археологически музей и Кирило-Методиевския научен център при БАН (Снимка: БТА/ Ирина Шопова)

Голяма част от вътрешните елементи са предварително подготвени и след това монтирани", разказа специалистът.

На терена има открити бронзова игла за дреха, сребърна обеца с позлата и две пещи от бронзовата епоха, които са най-вероятно за разтопяване на метал. Бронзът е много рядък тогава. Той е само за елита и това са изключително луксозни предмети и много рядко на обекти от бронзовата епоха се намира бронз, посочи археологът.

Селището е съществувало в продължение на седем-осем хиляди години. То се е променяло като размери, обитавана площ, бит и икономика. В желязната епоха, времето на ранните тракийски царства, то е в компактна територия, докато във всички останали периоди се наблюдава разпръснатост.

До момента има проучени 16 кладенеца от всички периоди, освен от неолита и халколита (Снимка: БТА/ Ирина Шопова)

Специалистите са установили обитаване през ранния неолит, т.е. още от зората на човешката цивилизация хората са се заселили на това място. За разлика от селищните могили тук има хоризонтална стратиграфия - населените места в различните периоди не са били едно върху друго, а едно около друго.

Поради това се получава много голяма площ от всички периоди. Основната причина хората да изберат това място, е че точно тук, приблизително, където сега е пътят за селата Скутаре и Рогош, минава трасето на един от основните пътища, който води от Азия, през Константинопол, Одрин, Пловдив, София, Белград и Европа, каза специалистката. Най-важната пътна артерия, която свързва двата континента е минавала през това място. Този път, наречен Виа Диагоналис през Римския период, със сигурност повтаря друго трасе.

Друга причина в продължение на хилядолетия хората да се заселват тук е близостта на река Марица, която е на около 1.5 км. , както и друга малка река.

От терена са взимани проби за палеоботанични изследвания, за да се установи каква е била растителността за всеки един период. За бронзовата епоха имаме изследвания, че е имало основно тревиста растителност - пасища. Това сочи, че обитателите на селището се са занимавали с животновъдство.

Селището е било аграрно и отделните къщи, имения или ферми с дворове са на голямо разстояние едно от друго. Открити са траншеи от оградни зидове, които затварят големи площи. Това отново сочи, че хората са се занимавали със скотовъдство и в тези дворове са прибирали добитъка. Има много скелети на кучета, около 10. Кой гледа много кучета - който гледа животни, посочи археологът. Със сигурност хората са участвали активно в търговския обмен, сигурно е имало и страноприемници заради пътя Виа Диагоналис.

"Има много голям контраст от това, което познаваме от римската епоха в Пловдив, и тук. Особено интересно е, че през I век, когато в Пловдив навлизат трапезни съдове, продиктувани от римската мода, включително и кухненска керамика, тук кухненската керамика е в старите традиции, изцяло на ръка", разказа Божинова. По думите й съвременно изследване показва, че този елемент от културата на хората, който най-бавно се променя, е кухнята, включително и днес. Това се отразява и на посудата.

Археолозите имат месец, за да проучат 7,5 дка от селището. Културният пласт, т. е. частта, върху която има следи от човешко обитаване, е много високо - в горните 50 см. Всички те са унищожени от над 100-годишната земеделска обработка на терена. В дълбочина за тях остават вкопаните части от обитаването - ями, кладенци, мазета. Земята е много твърда и трудно се копае, каза Божинова.

Спасителните разкопки на това селище се провеждат втора година.

То е открито още през 2017 година, когато са правени теренни проучвания заради реконструкцията на железопътната линия Пловдив - Бургас. През 2023 година в продължение на три месеца обектът е напълно проучен в рамките на сервитута на НКЖИ. Всичко, което заслужава внимание, е преместено в музея, останалото е прецизно документирано.

Има интересни предмети, находки и в бъдеще ще направим експозиция, посветена на обекта, каза археологът. Открити са бронзова флейта с костни елементи, златно мънисто, ранна керамика, изработена на грънчарско колело и много други. Има извадени над 20 цели съдове, някои с богата украса, особено от праисторията.

Тази година се проучва върху няколко частни парцела, върху които е предвиден строеж на складове и ритейл парк.

Попаднахме в "параграф 22", че въпреки че обектът е регистриран през 2017 година и е качен в базата данни на археологическата карта на България, строителните разрешения за частните инвестиции са без изискване да се съгласува строежът с културна институция, каза археологът.

По думите й, ако специалистите не са присъствали на обекта, теренът щял да се застрои, без да разберат. Всички инвеститори са много съвестни и след като бяха уведомени, се съобразиха с нас и заплащат археологическите проучвания.

Регионалният археологически музей в Пловдив имат проект, финансиран от Министерството на културата, с който са си поставили за цел да изготвят пълна археологическа карта на района непосредствено около Пловдив, т.нар. хинтерланд - територията, която е непосредствено около градския център.

Това от научна гледна точка е изключително важно, защото Пловдив е най-големият център за Тракия, Южна България през почти всички исторически периоди, отбеляза Божинова. Въпреки, че над 100 години се правят проучвания в града и са събрани много данни за него, почти напълно убягва периферията му.

Когато се установи какво има в периферията, ще бъде допълнена информацията за значимостта на града през отделните периоди. В рамките на три години досега са регистрирани към 67 археологически обекта и това селище е най-голямото от всички. То е най-богато и като периоди на обитаване. В мащабите на България дори, това е най-мащабно проучваното селище, извън градските селища, посочи археологът.

В разкопките участва доц. д-р Камен Станев от Кирило-Методиевския научен център при БАН и студенти от специалност "Археология" от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски".