В ново есе, озаглавено "Нежната сингулярност", главният изпълнителен директор на OpenAI Сам Алтман споделя последната си визия за това как изкуственият интелект ще промени човешкия опит през следващите 15 години.

Алтман не пропуска да заяви потенциала на AGI (всеобщ изкуствен интелект) и да твърди, че компанията му е съвсем близо до постигането му.

Шефът на OpenAI често публикува такива есета, в които очертава бъдеще, в което AGI трансформира съвременното ни разбиране за работа, енергия и социален договор. Но често тези текстове съдържат и загатвания за следващите ходове на OpenAI.

В един момент от есето Алтман твърди, че през 2026 г. вероятно ще станем свидетели на появата на AI системи, които могат да формулират "новаторски прозрения". Макар това твърдение да е донякъде неясно, ръководители на OpenAI наскоро намекнаха, че компанията се фокусира върху разработката на модели, способни да генерират нови и интересни идеи за света.

На теория, така изкуственият интелект ще скъса с досегашната зависимост от изцяло човешки концепции.

При представянето на моделите за логическо разсъждение o3 и o4-mini през април, съоснователят и президент на OpenAI Грег Брокман каза, че това са първите модели, използвани от учени за генериране на нови и полезни идеи.

Публикацията на Алтман подсказва, че през следващата година OpenAI може значително да увеличи усилията си за разработване на AI, който да създава нови прозрения.

Разбира се, OpenAI не е единствената компания, която се стреми към това — редица конкуренти също насочват вниманието си към изкуствен интелект, подпомагащ науката чрез нови хипотези и открития.

През май Google публикува научен труд за AlphaEvolve — AI агент за програмиране, за който се твърди, че е предложил нови подходи към сложни математически задачи. Друга компания, подкрепена от бившия CEO на Google Ерик Шмидт — FutureHouse, твърди, че нейн агент с изкуствен интелект е направил реално научно откритие. Anthropic също стартира програма в подкрепа на научните изследвания.

Ако тези усилия се окажат успешни, компаниите биха могли да автоматизират ключова част от научния процес и да навлязат в огромни индустрии като откриване на лекарства, материалознание и други научни области.

Това няма да е първият път, в който Алтман намеква за бъдещите планове на OpenAI чрез свой блог. През януари той публикува друг пост, в който предсказа, че 2025 ще бъде годината на AI агентите.

Малко по-късно компанията пусна първите си три агента: Operator, Deep Research и Codex.

Но способността на AI системите да генерират новаторски прозрения може да се окаже по-трудна за реализиране, отколкото превръщането им в агенти. Научната общност все още е скептична относно това дали AI наистина може да създаде напълно оригинални идеи.

По-рано тази година, главният научен директор на Hugging Face — Томас Улф, написа есе, в което твърди, че съвременните AI системи не могат да задават добри въпроси, което е основен елемент на всяко велико научно откритие. Бившият изследовател в OpenAI Кенет Стенли също каза пред TechCrunch, че днешните модели не могат да формулират нови хипотези.

Стенли в момента създава екип в Lila Sciences — стартъп, който е набрал $200 милиона за създаване на AI лаборатория, специализирана в създаване на по-добри научни хипотези чрез изкуствен интелект. Според него проблемът е изключително труден, защото изисква AI системите да имат усещане за това какво е творческо и интересно.

Дали OpenAI наистина ще създаде модел, способен да създава новаторски прозрения, предстои да разберем. Но есето на Алтман определено ни подсказва накъде се е насочила компанията.