Разработват данни, получени от RADOM на Chandrayaan-1
Наука 05.11.2008 16:18
Първите данни от прибора RADOM на спътника Chandrayaan-1 бяха получени на 27 октомври и учените вече ги анализират. Засега не сме получили данни за височината и мястото по орбитата на спътника, но от постъпващата информация за последователните корекции на орбитата знаем, че спътникът е все още в околоземна орбита (6.5 часа период) и наклон спрямо екватора от 17.9°, съобщават от БАН.
Станцията „Мир” преди - и сега Международната космическа станция - се поддържат на височина до около 420 км. от повърхността, защото над тази височина те достигат за по-големи части от орбитата си до протонния пояс и започват да натрупват дози, които са опасни за здравето на космонавтите. При преминаване през областта на т.н. Южно-атлантическа аномалия космонавтите в станцията получават дози, които надвишат фона за София около 4000-6000 пъти, обясняват от БАН.
Електронните системи на спътниците при продължително облъчване с частици от радиационните пояси от една страна постепенно деградират, а от друга в резултат на натрупано статично електричество настъпват пробиви във високочувствителни електронни вериги, които повреждат спътника като цяло.
На 11 ноември 2008 г. се очаква спътникът Chandrayaan-1 да навлезе в орбита около Луната и нашата апаратура да започне измерванията на дозите космическа радиация в окололунното пространство, казват още о Българската академия на науките. /Дарик радио
Станцията „Мир” преди - и сега Международната космическа станция - се поддържат на височина до около 420 км. от повърхността, защото над тази височина те достигат за по-големи части от орбитата си до протонния пояс и започват да натрупват дози, които са опасни за здравето на космонавтите. При преминаване през областта на т.н. Южно-атлантическа аномалия космонавтите в станцията получават дози, които надвишат фона за София около 4000-6000 пъти, обясняват от БАН.
Електронните системи на спътниците при продължително облъчване с частици от радиационните пояси от една страна постепенно деградират, а от друга в резултат на натрупано статично електричество настъпват пробиви във високочувствителни електронни вериги, които повреждат спътника като цяло.
На 11 ноември 2008 г. се очаква спътникът Chandrayaan-1 да навлезе в орбита около Луната и нашата апаратура да започне измерванията на дозите космическа радиация в окололунното пространство, казват още о Българската академия на науките. /Дарик радио
CHF
|
1 | 2.10463 |
GBP
|
1 | 2.24498 |
RON
|
10 | 3.83729 |
TRY
|
100 | 3.87564 |
USD
|
1 | 1.66355 |
Последни новини
- 19:28 Парадоксът на рестрикциите:Как забраните върху хазарта захранват сенчест пазар за €92 млрд. в Европа
- 19:20 Летището в Катания възобнови полетите след намаляване на степента на тревога за вулкана Етна
- 19:12 Мащабен пробив в Пентагона - изтекоха данни на над 3 милиона души
- 19:05 Петролът продължава да поскъпва заради несигурността около Ормузкия проток
- 18:57 Тръмп обяви строителството на най-големия стоманодобивен завод в историята на САЩ
- 18:49 Хегсет: Военните киберсили ще охраняват междинните избори в САЩ
- 18:42 Мадона купува имението на Анджелина Джоли за 24 млн. долара
- 18:35 AI агенти на OpenAI сканирали сайт на ООН над 16 000 пъти и стигнали до опити за атака