Разработват данни, получени от RADOM на Chandrayaan-1
Наука 05.11.2008 16:18
Първите данни от прибора RADOM на спътника Chandrayaan-1 бяха получени на 27 октомври и учените вече ги анализират. Засега не сме получили данни за височината и мястото по орбитата на спътника, но от постъпващата информация за последователните корекции на орбитата знаем, че спътникът е все още в околоземна орбита (6.5 часа период) и наклон спрямо екватора от 17.9°, съобщават от БАН.
Станцията „Мир” преди - и сега Международната космическа станция - се поддържат на височина до около 420 км. от повърхността, защото над тази височина те достигат за по-големи части от орбитата си до протонния пояс и започват да натрупват дози, които са опасни за здравето на космонавтите. При преминаване през областта на т.н. Южно-атлантическа аномалия космонавтите в станцията получават дози, които надвишат фона за София около 4000-6000 пъти, обясняват от БАН.
Електронните системи на спътниците при продължително облъчване с частици от радиационните пояси от една страна постепенно деградират, а от друга в резултат на натрупано статично електричество настъпват пробиви във високочувствителни електронни вериги, които повреждат спътника като цяло.
На 11 ноември 2008 г. се очаква спътникът Chandrayaan-1 да навлезе в орбита около Луната и нашата апаратура да започне измерванията на дозите космическа радиация в окололунното пространство, казват още о Българската академия на науките. /Дарик радио
Станцията „Мир” преди - и сега Международната космическа станция - се поддържат на височина до около 420 км. от повърхността, защото над тази височина те достигат за по-големи части от орбитата си до протонния пояс и започват да натрупват дози, които са опасни за здравето на космонавтите. При преминаване през областта на т.н. Южно-атлантическа аномалия космонавтите в станцията получават дози, които надвишат фона за София около 4000-6000 пъти, обясняват от БАН.
Електронните системи на спътниците при продължително облъчване с частици от радиационните пояси от една страна постепенно деградират, а от друга в резултат на натрупано статично електричество настъпват пробиви във високочувствителни електронни вериги, които повреждат спътника като цяло.
На 11 ноември 2008 г. се очаква спътникът Chandrayaan-1 да навлезе в орбита около Луната и нашата апаратура да започне измерванията на дозите космическа радиация в окололунното пространство, казват още о Българската академия на науките. /Дарик радио
![]() |
1 | 2.09314 |
![]() |
1 | 2.24705 |
![]() |
10 | 3.85484 |
![]() |
100 | 4.15759 |
![]() |
1 | 1.69116 |
Последни новини
- 11:19 Чешкият президент: Украйна може да остане суверенна държава, само ако направи териториални отстъпки
- 11:12 Бой в Бъкингамския дворец: Имало ли е ръкопашна схватка между принц Андрю и принц Хари
- 11:08 Владимир Путин разговаря с Бенямин Нетаняху по телефона
- 11:00 Рокади в мениджмънта на "Виваком", Спас Русев се връща в надзора
- 10:53 The Hill: Тръмп драстично промени тона си спрямо Путин и има причина за това
- 10:48 Над 720 огнища на шарка по овцете и козите в България, Гърция и Румъния
- 10:46 Киев: Трети армейски корпус сдържа руската офанзива на последната граница в Донбас
- 10:41 El Pais: ЕС е изправен пред международна изолация - превърнахме се във васали на САЩ