Идеята за инфекциозен рак звучи като част от постапокалиптична видеоигра, но редица трансмисивни тумори са документирани в реалния живот. За щастие за момента не е докладвано за наличие на такива при хора, въпреки че бързо разпространяващ се тумор на лицето е довел тасманийския дявол до ръба на изчезването.

Най-широко изследваният заразен рак се среща при кучета и е известен като кучешки трансмисивен венерически тумор (CTVT). Засягайки външната страна на гениталиите и на двата пола, CTVT първоначално е открит през 1876 г., когато изследовател доказва инфекциозността на рака чрез триене на туморни клетки от едно куче върху гениталиите на друго.

Как точно раковите клетки могат да прескачат от един индивид на друг не е ясно, въпреки че CTVT обикновено се предава по време на чифтосване както при кучета, така и при други животни от този вид, като вълци, лисици и койоти. Предишни опити за заразяване на котки и мишки обаче се оказват неуспешни, което предполага, че туморът не може да се предаде на несвързани видове.

 

Трансмисивния венерически тумор изглежда като ужасен червен израстък, от който изтича отвратителен секрет. Забелязват лесно и обикновено изчезва бързо, когато се лекува с химиотерапия. Поради тази причина нивата на оцеляване са високи и болестта е почти изкоренена в много западни страни. Продължава да съществува главно при бездомни и диви кучета в по-слабо развитите нации.

За първи път през 1996 г. е съобщено за тумор на лицето на тасманийсйя дявол (DFTD), който вече е унищожил до 90% от популацията на тези животни в някои части на остров Тасмания. За разлика от CTVT, този трансмисивен тумор е почти винаги фатален - появява се на лицето, преди да метастазира във вътрешните органи.

 

Смята се, че DFTD обикновено се предава, когато животните се хапят едно друго по време на чифтосване или хранене. Въпреки че се състои от чужди клетки, туморът обикновено остава неразпознат от имунната система на тасманийските дяволи и често може да стане достатъчно голям, за да причини смърт от задушаване. Подобно на CTVT, DFTD включва директен трансфер на ракови клетки от един индивид на друг и следователно може да се счита за паразитен раков клонинг.

И докато потвърдените примери за трансмисивни тумори при други видове са редки, има някои съобщения за ракови заболявания, разпространяващи се в популации от лабораторни хамстери. Досега този заразен рак при гризачите не е проучен в детайли, въпреки че се смята, че болестта може поне частично да се предава чрез канибализъм.

И докато не е известно да се срещат други трансмисивни тумори при бозайници, мистериозен заразен рак е наблюдаван и при миди с мека черупка. От четирите документирани примера за трансмисивни тумори, този заразен рак при мидите е най-смущаващият, тъй като мекотелите не влизат в контакт едно с друго в нито един момент от жизнения си цикъл. Затова и как раковите клетки могат да прескачат от мида на мида, си остава загадка, пишат от IFL Science. /lifestyle.bg