Учени за първи път доказаха, че постепенното връщане на примати в дивата природа подобрява тяхното благосъстояние, съобщава ДПА, цитирана от БТА.

Спасителните центрове редовно връщат в естествената им среда животни, за които се смята, че са готови, като се предполага, че това е за тяхно добро. Сега вече е научно доказано, че връщането на свобода намалява нивата на стрес при животните.

Екип от експерти по опазването на околната среда изследва мандрили, които са били върнати в дивата природа в рамките на внимателно проведена програма, и установи, че те се адаптират добре.

Изследването, публикувано в научното списание „Консервейшън физиолъджи“, показва, че реакцията на бозайниците на стрес в дивата природа е била по-ниска, отколкото когато са живеели в убежище.

Работейки в Република Конго, екипът прехвърли 15 мандрили от резервата Чимпунга в заграждение за предварително освобождаване в националния парк Конкуати-Дули, а след това и в самия парк.

Мандрилите са обект на лов заради месото им или заради търговия с домашни любимци и са уязвими от загубата на местообитания, затова осиротелите бебета се отвеждат в убежища за отглеждане.

Изследователите изследвали проби от изпражненията за наличие на ензими, които показват нивата на стрес при животните, и не е изненадващо, че тестовете показват, че мандрилите намират транспортирането в клетки за стресиращо. Важното обаче е, че с течение на времето в заграждението преди пускането им на свобода стресовата им реакция отново спада, което осигурява на мандрилите плавен преход за приспособяване към новата среда.

Нивата на стрес, които са от решаващо значение за успешната им адаптация към новия живот, не се повишават след освобождаването им в гората. След един месец свободен живот стресовата реакция на мандрилите спада под нивата, наблюдавани по време на престоя им в убежището, а след една година е вече наполовина по-ниска.

Проучването показва, че наличието на план, използването на заграждение преди пускането на свобода и разнообразната подкрепа работят добре за осиротели, родени в дивата природа мандрили, които са били рехабилитирани от хора. Авторите на доклада твърдят, че този много бавен и стабилен процес е от ключово значение за успешното завръщане към дивата природа.

Ръководителят на изследването, професор Джо Сечел от катедрата по антропология в университета на Дърам, каза: „Много от освобождаванията на примати се провеждат въз основа на предположението, че това подобрява хуманното отношение към животните, но много малко проучвания действително са проверили това“.

„Нашата работа прилага строги научни методи към това предположение, като предоставя доказателства, че внимателно планираното освобождаване на мандрили може да работи добре при правилно планиране, наблюдение и оценка“, добави професор Сечел.

Д-р Майлс Удръф е главният изследовател на проекта в института „Джейн Гудол“, който провежда проучването като част от докторската си дисертация. Той каза: „Този проект в крайна сметка беше успешен благодарение на дългогодишната подготовка преди пускането и широката подкрепа след пускането. Положихме изключителни усилия, за да проведем това проучване, защото е важно да се извличат поуки от всички освобождавания и да се докладват резултатите“.