Клетките на прилепите могат да се борят със смъртоносни човешки болести, установи проучване, цитирано от Физ.орг.

Учените от години са озадачени защо тези бозайници могат да пренасят вируси, опасни за хората, но самите те не се разболяват, предаде БТА.

За да отговори на този въпрос, екип от учени от Вашингтонския държавен университет разработи в ларобаторни условия клетъчни линии от прилепи. Те осигуряват данни за изучаване на начина, по който тези животни и тяхната имунна система реагират на вирусите.

Клетъчната линия е популация от клетки, които се отглеждат и поддържат в лаборатория за изследователски цели. Тези клетки се получават от една-единствена оригинална клетка и преминават през процес, позволяващ им да се делят неограничено време при контролирани условия, което ги прави ценен инструмент за вирусни изследвания.

„Прилепите са резервоар за много патогени, които могат да заразят хората и домашните животни, но ни липсват ефективни инструменти за изследване на вирусите на тези бозайници в лаборатория“, каза молекулярният вирусолог Майкъл Летко, ръководител на проучването. „Един от големите въпроси е как прилепите понасят инфекциите. Тези клетъчни линии могат да ни помогнат да разкрием как работят механизмите в организма на тези бозайници, а това може да доведе до откриването на нови терапии за човешки заболявания", отбелязва експертът.

Новите линии са разработени от бъбречна тъкан на прилеп от вида Carollia perspicillata. Те поддържат инфекция от разнообразна група вируси, но ще бъдат особено полезни за изучаване на коронавируси и хантавируси, смятат учените.

Основното предизвикателство при разработването на полезни линии е да се гарантира, че клетките запазват способността си да осъществяват имунен отговор срещу патогени.

„Започнахме с много различни тъкани и клетки, след което преминахме... започнахме да ги отсяваме“, каза Летко. „Накрая имахме малък брой клетки..., които бяха запазили свойствата, за които смятаме, че ще ни позволят да изследваме как прилепите реагират на вирусите“.

Изследването е публикувано в списание PLOS Biology.