"Да посетя тези далечни земи бе моя стара мечта. Още като дете бях вдъхновен от книгите, описващи пътешествието на капитан Джеймс Кук на кораба "Индевър", когато през 1770 г. той плава край непознатите брегове на Австралия и Нова Зеландия", споделя професорът

Два и половина века след капитан Джеймс Кук изследвам обичаи на аборигените в Австралия и на маорите в Нова Зеландия, разказва пред БТА проф. Николай Овчаров.

Той се завърна от пътуване в двете държави.

45 хиляди километра

"Това мое най-дълго пътешествие приключи с невероятния полет от новозеландския град Оукланд до столицата на Катар - Доха, който покрива разстояние от 14 535 км и трае малко повече от 17 часа. За това време се преминават 10 часови зони.

С тези показатели той се нарежда в тройката на най-дългите авиационни преходи в света. А заедно с междинните полети в трите седмици на пътешествието ми се събраха над 45 000 км. За сравнение ще отбележа, че дължината на екватора е 40 075 км.

Там буквално пребродих територията на най-малкия континент от тропическите гори и Големия бариерен риф край Кернс в северната му част, до шествията на пингвините и ултрамодерните градове Сидни и Мелбърн в южната, а после и двата прекрасни острова на архипелага на Нова Зеландия", разказва ученият.

"Да посетя тези далечни земи бе моя стара мечта. Още като дете бях вдъхновен от книгите, описващи пътешествието на капитан Джеймс Кук на кораба "Индевър", когато през 1770 г. той плава край непознатите брегове на Австралия и Нова Зеландия.

Никога няма да забравя разказите за туземците, посрещали непознатите бледолики чужденци. И не предполагах, че някога и аз ще мога да се срещна с тези примитивни, но изключително интересни култури", казва проф. Овчаров.

"Не предполагах, че някога и аз ще мога да се срещна с тези примитивни, но изключително интересни култури", казва проф. Овчаров (Снимка: Личен архив на Николай Овчаров/БТА)

Портал между хората и духовете

За да усети древната история на аборигените и местното население на Австралия, той прави преход от югоизточното крайбрежие на континента до неговия център - Червена скала, наричана от местното население Улуру-Ката Тюта.

"И именно там, в 44-градусовата жега на австралийската пустиня и сред жужащите ята от милиони натрапчиви мухи, аз видях забележителното изкуство на аборигените.

В издълбаната от природните сили пещера пред мен се появиха правени преди хилядолетие рисунки, изобразяващи хора, слънца и различни схематични животни", разказва археологът. Допълва, че Улуру-Ката Тюта е най-свещеното място за аборигените.

Според легендите в дълбоката древност тук са живели две племена хора-змейове, които непрекъснато враждували помежду си, докато един ден се избили взаимно в люта битка. Аборигените смятат, че Улуру е портал, свързващ света на хората с този на духовете.

"Не предполагах, че някога и аз ще мога да се срещна с тези примитивни, но изключително интересни култури", казва проф. Овчаров (Снимка: Личен архив на Николай Овчаров/БТА)

Танцът на маорите

"Не по-малко интересни са маорите в Нова Зеландия. В Роторуа на Северния остров успявам да видя техните ритуали. И особено прочутият танц Хока, с който някога маорите се опитвали да сплашат врага. При него нападателите се хвърлят срещу враговете със страшни гримаси, плезене на езика и шум чрез удари в бедрата и тропане с крака.

В танца маорите размахват копия и други примитивни оръжия. Известно е, че сраженията и войнственият начин на живот са били особено характерни за коренните жители на Нова Зеландия. Всъщност островите са открити още през 1642 г., близо век преди Кук от холандеца Тасман, но той не остава там, защото маорите убиват четирима от моряците му.

Днес обаче те са много дружелюбни и водят истинска битка за запазване на своята идентичност и култура. И аз успявам да науча много за техните обичаи и култура", разказва проф. Николай Овчаров.