Трябва да бъде създадена адекватна научна стратегия, свързана със стратегия за развитие на иновацията, образованието и икономиката. Политическите решения трябва да се вземат от компетентни специалисти, този състав на министерството на образованието и науката (МОМН) няма да може да направи приоритизация.

Това заяви пред БГНЕС проф. Лъчезар Аврамов от Института по електроника към Българската академия на науките (БАН). Изявлението си той даде по време на церемонията по честването на четиридесетата годишнина от създаването на Института по физика на твърдото тяло към Академията. По време на церемонията с почетен знак "Марин Дринов" бе наградена проф. Елена Фархи-Ватева за приноса и за изграждането на основите на физиката на твърдото тяло в страната.

Държави като нашата, която е с ограничен финансов и човешки потенциал определено трябва да има процес на приоритизация, разясни професорът. "Но този процес не може да бъде изпълнен от чиновници. Това са стари спорове на Академията, не само с настоящия състав на МОМН и министър Игнатов", допълни той.

Фундаменталните изследвания са 100% ангажимент на държавата, нашата държава води политика на унищожение на това, разви тезата си ученият. "Те са фундаментът на технологиите, на иновациите и на целия прогрес, с намаляването на научните фондове и не съществуването на други форми, които в нормалните държави са развити.
Съществуват разни форми на финансиране на т.нар. технологичен трансфер – най-рисковата част от цялата верига на изследванията, изискваща и най-много пари", посочи Аврамов. "В България средства няма. Българската държава трябва да води специална политика за стимулиране на тази фаза, а тук има един национален иновационен фонд, който е празен, бездеен, бездушен", коментира професорът.

Ние вече 3 години беседваме, имахме предложения БАН да създаде академичен вариант на национална стратегия и да я предложи на държавата, и в частност на МОМН, продължи ученият. "Но те предпочетоха да направят един документ, ние формално си имаме Национална научна стратегия, но това е един мъртво роден документ, от него нищо няма да произлезе. Имаме т. нар. Технологична карта за развитие на България – също един документ, създаден, за да се удовлетворят срокове на европейските институции", заяви Аврамов.

Българската държава няма никаква представа за важността и приоритетите в науката, в близко време не виждам как ще придобие, уверено заяви професорът. Аврамов коментира и връзката между финансите и автономията на БАН, по която вчера се изказа и министър Игнатов. Според учения в Европа нормативно е показано, че ако няма автономия на научните организации и висшите училища, то не може да има никакъв прогрес в обществото.

"Между парите и автономията няма нищо общо", категоричен е Аврамов. "Автономията в случая на Академията означава, освен да взима собствени решения да участва в държавните дела по изграждане на стратегията". Това твърдение "Ние ви даваме пари, понеже вие сте автономни вие си решавате как да ги харчите" няма смисъл, каза още професорът.
Нас ни вменяват две вини – че не искаме да ни контролират, и че правим каквото си искаме, без да е нужно. И двете не са верни", заяви Аврамов. Според него това е изключително примитивна постановка на въпроса и обслужва единствено целта да се намаляват средствата на БАН. Ние трябва да бъдем контролирани, но за да ни контролират трябва да има яснота какво се иска, допълни професорът.

В нормално развитите държави разходите за наука, въпреки че се казват разходи, са инвестиции в бъдещето, каза още Аврамов. "Разходите за наука, образование и медицина не са никакъв разход, а инвестиция в бъдещето на народа. Нашето правителство прави дълбока грешка, като си мисли, че изгражда бъдещето на България чрез инфраструктура. В същото време то подготвя тази инфраструктура да бъде използвана от прости и болни хора. Това не е национално отговорна политика.", коментира професорът.

По думите на учения не е отговорна политиката и идеята, че ние ще живеем вечно за сметка на чужди фондове. "Европейските фондове, към които нас постоянно ни насочват, че там трябва да търсим парите си, тези фондове са само за да подпомогнат нашето структуриране, за да си създадем национален научен, образователен, иновационен капацитет", разясни той. Според Аврамов управляващите все още не са разбрали, че европейски пари могат да се търсят тогава, когато държавата е доказала, че си е осигурила кадрите, инфраструктурата и концепцията.

Въпреки тежкото финансово състояние не само на БАН, но и на целия научен сектор в страната, професорът не допусна възможността да се откаже да работи по своето призвание. "Самата наука е изключително привлекателна дейност, това е дълбоко заложено в структурата на Homo sapiens. Има определен брой от всеки народ, всяка популация хора, които за това живеят". Това е уникална човешка дейност, само че цивилизованите държави са осъзнали, че тя трябва да бъде стимулирана и правят това, допълни Аврамов./БГНЕС