Експлоатацията на гигантските петролни и газови залежи в Арктика поставя важни изисквания и крие големи рискове да засегне тази обширна екосистема, която вече усеща въздействието на климатичното затопляне, предупреждават експерти.

Русия, САЩ, Канада, Дания и Норвегия участват в различна степен в надпревара да наложат и разширят суверенитета си над Арктика по стратегически, политически и енергийни съображения, отбелязва АФП. Американската правителствена агенция за геоложки проучвания (USGS) неотдавна изчисли на равностойността на 412 милиарда барела петрол неексплоатираните ресурси на черно злато и природен газ в севериня полярен кръг. Близо 84% от тези резерви са в морето.

От офшорни обекти край северните брегове на Аляска от години се добиват петрол и природен газ, но експлоатацията на течни горива по на север в Арктика не е лесна работа. Губернаторката на Аляска Сара Палин, която Джон Маккейн избра за кандидат за вицепрезидент, е голяма поддръжничка на прокопаването на петролни кладенци в този американски щат.

Безпрецедентното топене на ледовете, наблюдавано през последните години през летния сезон, улеснява на теория достъпа и експлоатацията на тези ресурси, част от които се намират в полярните зони на Арктическия океан, над които никоя северна държава за момента няма юрисдикция. В някои райони като канадска Арктика и в Аляска ледовете още създават трудности за добива на петрол и газ. Другаде като в североизточна Гренландия топенето ще улесни достъпа до ресурсите, обясняват специалисти от USGS.

Според изчисленията на експертите по ледниците Северният ледовит океан океан може да бъде освободен от ледници през целия летен период докъм 2030 г. заради климатичното затопляне, което най-силно се усеща на полюсите. Но ако трябва да се създадат постоянни инсталации, било офшорни структури или воден транспорт през цялата година, природата продължава да е враг през останалата част на годината. Световният фонд за дивата природа (WWF) смята за опасно добиването на течни горива в Арктика, тъй като според природозащитната организация това ще ускори климатичното затопляне.

Щетите в тези райони може да са големи, защото екосистемата там е по-уязвима, подчертава Крисчън Хаас, професор от университета на Албърта, като посочва евентуално замърсяване с петролни продукти или промяна на траекторията на миграцията на китовете и на други морски обитатели. В Арктика леденият слой и снегът отразяват слънчевите лъчи.

Когато топенето на ледовете се ускори, тази топлина се поглъща от океана и почвата, което увеличава затоплянето - явление, наречено ретродействие на албедо на ледовете (албедо - отношението между получената и отразената от дадено тяло светлина - бел.ред) или "ice-albedo feedback" . Това затопляне може също да освободи големи количества въглероден диоксид (СО2), намиращи се в Арктика. А по-големите количества СО2 - основният парников газ, отделян в света от изгарянето на течни горива и въглища, ще увеличат затоплянето на планетата и следователно топенето на ледовете. Но експлоатацията на ресурсите на Арктика не означава непременно по-големи емисии на парникови газове в световен мащаб, ако се предприемат други усилия за намаляването им чрез успоредното развитие, например, на възобновяеми видове енергия, смята проф. Хаас. /БГНЕС