Малко познат музей под един от куполите на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ хвърля светлина върху мрака на далечни епохи. Музеят по палеонтология и исторична геология съхранява в своите колекции повече от 200 хил. фосилни екземпляра, скални образци и карти от България и съседните ѝ територии.

„Създаден е през 1965 г., а всички находки в музея са събирани с труда на много учени и преподаватели, свързани със Софийския университет. Експонатите наистина са стотици хиляди“, разказа за БГНЕС уредникът и палеонтолог Светлозар Сеферинов.

Находките са изключително разнообразни по историческия интервал, в който са датирани – от Палеозоя до Неозоя.

Любопитните погледи на посетителите, било то малки или големи, най-силно приковава огромният скелет на Дейнотериум (Deinotherium thraciensis Nikolov). Отлично запазен и реставриран, той има висока научна стойност и национална ценност, тъй като е сред уникалните образци от нови за науката видове и родове, установени за първи път от български учени-палеонтолози.

„Може да се каже, че е гордостта на българската палеонтология“, смята Светлозар Сеферинов. Той припомня обаче, че скелетът не е на динозавър, а на древен бозайник. Открит е край землището на село Езерово, Пловдивско. „Много интересна находка, много добре запазена. Може би това е един от най-добре запазените скелети в целия свят. На няколко милиона години е и наистина е най-интересният ни експонат“, казва още младият учен-палеонтолог.

Скелетът е реставриран е от ст. н. с. Иван Николов в продължение на седем години, а размерите му са внушителни – близо 7 метра дължина и 4,20 метра височина. Счита се, че е принадлежал на възрастен екземпляр на около 45 г.

В централното фоайе на музея са представени и други части от фосили от гръбначни животни, които са намерени в България. Колекцията включва бивни, долни и горни челюсти, части от черепи и отделни зъби на различни представители на семейството на слоновете – мамути, мастодонти, ананкуси, зиголофодони и други. Освен тях могат да се видят и различни части от скелетите на древни котки, носорози, жирафи, диви прасета, трипръсти коне, хиени и прилепи.

Интересен експонат е почти изцяло запазеният скелет на делфин, намерен в седименти скали край Балчик, споделя още Светлозар Сеферинов.

Образци от фосилната флора и богата колекция от безгръбначни също могат да бъдат видени от любителите на праисторията.

Въпреки усложнената епидемична обстановка музеят продължава да буди научен интерес, а дейността му е пряко свързана с научно-изследователската работа на много специалисти, както и да подпомага обучението на ученици и студенти./БГНЕС