Учени от университета Лестър (Великобритания) са сравнили снимки на полярните сияния на Юпитер, направени от телескопа Хъбъл в ултравиолетовия диапазон, с информацията за слънчевия вятър, получена от сондата “Касини” при преминаването й покрай гигантската планета през декември 2000 година и януари 2001 година, пише SpaceDaily.

От новите данни става ясно, че има пряка връзка между силата на слънчевият вятър и възникването на полярните сияния на Юпитер. Досега учените смятаха, че полярните сияния на гиганта в нашата система са предизвикани от бързото въртене на планетата и потокът плазма, изхвърляна от спътника Йо. Тази луна на Юпитер е известна с вулканичната си активност – всяка секунда Йо изхвърля в пространството един тон вещество.

Резултатите от новото изследване показват, че енергията се предава на планетата от слънчевият вятър, което – освен всичко друго – обяснява и фактът, че Юпитер е с по-висока от предварително разчетената температура. Откритието може да хвърли светлина и по други въпроси, свързани с магнитосферата на Юпитер – например, къде “изчезва” плазмата, изхвърляна от Йо, и каква е причината за огромната кометообразна “магнитна опашка” на палнетата.

Аналогично изследване е проведено и по отношение полярните сияния на Сатурн. В продължение на три седмици през януари 2004 година са получени снимки от Хъбъл, които отново се сравняват с данни от “Касини”. Сравнението потвърждава хипотезата, че полярното сияние на Сатурн е предизвикано от спонтанно освобождаване на енергия, натрупана в магнитното поле на планетата под действието на слънчевия вятър.

На Земята полярното сияние се предизвиква от взаимодействието на магнитосферата със слънчевия вятър. Слънчевият вятър е поток от заредени частици, които се движат със скорост около 1,6 млн. км/час. Някои от тези частици биват прихванати от магнитното поле на Земята и под негово действие се ориентират към полярната област. Там те влизат във взаимодействие с йонизираните молекули на въздуха. Яркостта на земните полярни сияния зависи най-вече от бързо променящите се параметри на слънчевият вятър.



Магнитосферата на Юпитер в диаметър пет пъти превъзхожда диаметърът на Слънцето, а полярните сияния на Гиганта са 100 пъти по-интензивни от тези на нашата планета. В бързо въртящото се проводимо вещество, от което е изградена централната част на Юпитер се пораждат токове със сила 100 млн. А, които предизвикват появата на много мощното магнитно поле на планетата. Досега се смяташе, че полярните сияния там се дължат на това силно магнитно поле и влиянието на спътника Йо, а енергията, предадена от слънчевият вятър е пренебрежимо малка и не оказва съществено влияние.



Подобно на Юпитер, Сатурн също има мощно магнитно поле, а полярните му сияния са достатъчно ярки за наблюдение от орбита. На снимки, получени от преминали покрай планетата космически апарати, може да се види тесен светещ овал с променлива яркост. Изображенията, получени през януари 2004 година обаче показват няколко неочаквани особености, в това число спирално светене около полюса на Сатурн. На тези снимки е запечатана и уникална светлинна буря, при която половината от полярната област на планетата е залята от ярко сияние.