Изненадващо трудно е да се намери последователно и ясно определение на понятието "вяра".

Речникът на Мириам-Уебстър го определя като "нещо, което се приема, счита за вярно или е възприемано като мнение" и "убеденост в достоверността на определено твърдение или реалното съществуване на някакво същество или явление, особено когато се основава на разглеждане на доказателства."

Но дали "вяра" наистина е същото като "мнение"?

В повечето случаи вярата не се изразява или възприема просто като мнение. Много често тя е в нашето човепко ядро и я държим в себе си с пълна увереност в нея.

Колко често вярванията ни всъщност се основават на доказателства? Това зависи от това какво разбираме под "доказателства".

Всъщност думата "доказателства" може да има различни значения.

В предстоящата книга на Джозеф М. Пиер - "Лъжата в нас: как недоверието, дезинформацията и желанието да вярваме ни подвеждат" (False: How Mistrust, Disinformation, and Motivated Reasoning Make Us Believe Things That Aren’t True) авторът изказва твърденията, че съществуват поне четири вида "доказателства", които хората използват, за да оправдаят вярванията си. Всяко от тях, обаче, има своите слабости.

Интуиция. Много от нашите вярвания се основават на инстинкт, предчувствие или усет. Комикът Стивън Колберт създаде термина "truthiness", за да опише този вид "доказателства". През 2006 г. Мириам-Уебстър го обяви за "Дума на годината", определяйки го като "истина, която идва от вътрешното ни усещане, а не от книгите; качеството да предпочитаме концепции или факти, които искаме да бъдат верни, пред тези, които знаем, че са верни." Нужно е да се отбележи, че въпреки че често разчитаме на интуицията, за да направим преценки за другите – например за бъдещи съпрузи, бизнес партньори, политици, инвестиции – това невинаги е надежден начин да установим истината или да вземем най-доброто решение. Високите нива на разводи и лошите инвестиционни резултати свидетелстват за това, пише Psychology Today. 

Вяра. Библията определя вярата като "увереност в очакваното, доказателство за невидимото." С други думи, вярата включва вяра при липса на доказателства. Макар и да съществува някаква свързаност, това е по-активен процес от интуицията или инстинкта, но също като тях може лесно да ни подведе. Всъщност "парадоксът на вярата" е, че обикновено чувстваме най-голяма страст към своите вярвания, когато те са най-малко подкрепени с доказателства.

Личен опит. В съответствие с поговорката "вярвай само на това, което виждаш", няма съмнение, че собственият ни опит често определя в какво вярваме. Макар опитът да е суров учител, той е податлив на грешки: само защото смятаме, че сме видели призрак, не означава, че наистина сме го видели. Точно както това, че имаме усещане, че хоризонтът е "плосък", в никакъв случай не означава, че Земята е. Личната истина, основана на субективен опит, не е еквивалент на обективната истина.

Доверие. Има много неща, за които не разчитаме нито на интуиция, нито опит. Например, как да поправим домакински уред или колко градуса е в Калкута в момента. По такива въпроси трябва да разчитаме на знанията и свидетелствата от други хора, особено на тези, които смятаме за експерти по дадена тема. В днешно време много хора заклеймяват експертните мнения като ненадеждни, докато се обявяват сами за най-големите експерти. По този начин рисковете да се доверяваме на грешни източници се увеличават неимоверно. Съвременният информационен хаос, в който истината и измамата живеят врата до врата, често създава „приказка за две паралелни реалности“: една, в която нашите доверени източници ни водят напред, и друга, - с противоположни вярвания, възприети от други източници на информация. Това неминуемо създава пропаст между хората. 

Научният метод е измислен, за да достигне до обективната истина чрез събиране на доказателства, основани на многократни наблюдения и строго контролирани експерименти, които ни предпазват откапаните на интуицията, сляпата вяра, субективните преживявания и подвеждащото ни често доверие. Но ние не сме родени да мислим така. Този метод трябва да бъде усвоен, упражняван и прилаган отново и отново, да се достигат нови заключения. Тоест, да умеем да променяме своите вярвания, според новите открития.