Днес е открит стотният гроб в Некропола край Созопол, на плажната ивица на Харманите, съобщи ръководителят на разкопките ст. н.с. Кръстина Панайотова от Националния институт по археология на БАН.

Античният Некропол край Созопол е най-големият, открит в България. Той е от 4-3 век от преди Христа, уточни Панайотова. Тя посочи, че античното гробище е на Магна Аполония – най-великата от съществуващите над 30 града в античния свят с името Аполония. Тя е наричана още и Понтийска заради това, че е на морето, допълни археоложката.

Тя сподели, че откритията, които правят в гробовете доказват, че града като част от антична Гърция като управление се е основавал на демокрацията и в голяма степен на относително равенство на хората, които са били изпращани в царството на Хадес. В гробовете се откриват предмети, свързани с живота на починалия, но те никога не могат да бъдат златни, както е в съвсем различната тракийска традиция и обичаи, посочи Панайотова. В този смисъл гробовете “не са богати” от гледна точка на сензацията, но за науката носят изключителна информация.

В Некропола е открит гроб с две зарчета и пет пулчета, изработени от кост и 21 бронзови монети, които според археолозите са човек играещ на хазарт – едва ли са някакви ритуални предмети. Откривани са и жетони, като по знака по тях учените считат, че те са за вход в публичен дом. Все пак Магна Аполония е била пристанищен град, а и проституцията не случайно се счита за най-древната професия, допълни археоложката.

Откривани са и глинени биберони и има доказателства, че древните жителки на морския град са избягвали кърменето.

Кръстина Панайотова вече 20 години работи в района на Созопол, като професионалните й интереси са посветени преди всичко на античността. Но тя уточни, че археолозите трябва да имат сериозни познания и за други епохи, защото България е много богата на исторически пластове и както преди време се е случило при разкопките на района на Морските скали в Созопол разкопките са започнали от останките на вятърни мелници от 18 век, после археолозите са открили зидове от средновековни постройки, за да стигнат до антични материални следи от времето на Древна Елада.

Археоложката посочи, че независимо от Закона за Черноморското крайбрежие плажната ивица, на която са разкопките, е определена като земеделска земя и тя е частна собственост, но в момента както е по Закон инвеститорите финансират дейността на археолозите. Според нея е странно тези земи да са определени като земеделски – самият факт, че древните гърци са определили мястото за некропол доказва неговата неизползваемост за по-практични цели. Така е по протежението на брега от Ахелой на Юг, уточни тя.

На въпрос какво би искала като професионалист и изследовател на обекта да се случи с него в бъдеще, Панайотова каза: “Да се оформи малък парк по образец на Некропола в Атина, където да е показано и какво е имало в гробовете, за да усещат посетителите, че нищо ново няма след древна Гърция като човешки разбирания и нрави – само развитие на технологиите. А и българската източноправославна култура е естественото продължение на античната и на византийската култура”.

На разкопките работят студенти - от първокурсници от Софийския университет, каквато е задължителната им практика, но както се случва идват и студенти от по-горните курсове, които са свършили ангажиментите си по други епохи, а интересите им от сега се съсредоточават върху археологията. В момента заедно с тях работят студенти от Белгия и Холандия, водени от проф. Дзи де Бур. В тези страни студентите нямат възможност да работят на терен и техните преподаватели често ги водят тук, сподели Панайотова.

Не бива да забравяме, че след Гърция и Италия България е най-богата на запазени и съществуващи материали от античността, уточни тя. А те пък имат богатството на техните библиотеки, допълни археоложката. /БГНЕС