В далечния космос, отвъд орбитата на Юпитер, се намира един изключително странен обект, наречен Хирон. Той принадлежи на клас от обекти във външната част на Слънчевата система, известни като кентаври. Но дори сред останалите кентаври Хирон е специален, а нови наблюдения от космическия телескоп "Джеймс Уеб" разкриват, че Хирон е наистина уникален.

"Има периоди, когато обектът се държи като комета, има пръстени от материал около него и вероятно поле от малки прахови или скалисти частици, които го обикалят. Това поражда много въпроси относно свойствата на Хирон, които позволяват тези уникални поведения", казва физикът Чарлз Шамбо от Университета на Централна Флорида.

Слънчевата система е пълна с каменисти и ледени остатъци от своето формиране преди около 4,5 милиарда години. Кентаврите, които обикновено се намират между Юпитер и Нептун и чиито орбити пресичат поне една от планетите-гиганти, представляват интересна група.

Хирон, например, има свойства, подобни на тези на астероидите, но понякога проявява активност, характерна за комети. Освен това притежава пръстен около себе си - мини версия на този около Сатурн.

Тъй като се смята, че Хирон е нещо като капсула на времето от формирането на Слънчевата система, учените са нетърпеливи да научат повече за тази странна скала. Но голямото разстояние до него затруднява изучаването му.

Водени от планетарния учен Ноеми Пиния-Алонсо от Университета на Овиедо в Испания, изследователи насочиха мощния телескоп JWST, за да наблюдават подробности, които досега са убягвали на науката.

"Всички малки тела в Слънчевата система ни говорят за това какъв е бил светът в миналото, което е период, който вече не можем да наблюдаваме директно", казва Пиния-Алонсо. "Но активните кентаври ни казват много повече. Те преминават през трансформация, причинена от слънчевото нагряване, и предоставят уникална възможност да научим за повърхностните и подпочвените слоеве."

Хирон понякога изхвърля газ и прах, подобно на комети. Изследователите използваха "Джеймс Уеб", за да анализират какво съдържат тези газове и прах - не само в пространството около кентавъра, но и какво може да има в него.

"Уникалното при Хирон е, че можем да наблюдаваме както повърхността, където се намират повечето ледове, така и зоната, в която виждаме газове, произхождащи от повърхността или от непосредствено под нея", обяснява Пиния-Алонсо.

Учените открили наличие на въглероден диоксид, въглероден моноксид, етан, пропан, ацетилен, метан и воден лед. Откритието на метан е особено важно, като данните подсказват, че зоната около Хирон е пълна с този газ.

Според учените кентаврите вероятно произхождат от далечния район на Слънчевата система, населен с транснептунови обекти (TNOs), които са замръзнали останки от формирането на Слънчевата система.

С приближаването им към Слънцето ледът върху кентаврите може да се сублимира, освобождавайки част от този материал. Изследователите вярват, че метанът, въглеродният диоксид и водният лед, наблюдавани на Хирон, може да са част от оригиналните материали, наследени от раждането на Слънчевата система.

Други съединения, като етан, пропан и ацетилен, вероятно са се формирали на повърхността на кентавъра чрез химични процеси, включващи окисление и редукция.

Учените планират да продължат наблюденията на Хирон, докато той се приближава към Земята, за да видят дали промените във времето и сезоните ще разкрият повече за природата на тези странни, ледени, изригващи обекти.

Изследването е публикувано в списание Astronomy & Astrophysics.