Граждани са открили случайно два каменни блока край старобългарска крепост при с. Могила, Община Каспичан. Крепостта е част от системата, изградена за защита на столицата Плиска. По своята планировка тя прилича на крепостта Мадара, но е значително по-малка от нея. При огледа в нея се виждат огромни иманярски разрушения, достигащи до 4 м дълбочина.

До този момент на тази крепост не са извършвани редовни археологически проучвания, а само теренно обхождане от покойния проф. Рашо Рашев.

Върху единия от камъните са изобразени типични за прабългарите графити, показващи конници с тяхното въоръжение. Ясно се забелязват няколко коня и една централна фигура на конник, носещ дълга пика.

Другият каменен блок изобразява "каменен часовник" или "каменен календар".
Този паметник представлява полукръг, разделен на 10 равни части, плюс още две по-малки, бележещи началото и края му. Върху по-запазената част се виждат гръцките букви "алфа", "бета", "гама", "делта", "ета", които определят всяка една от равните части. В центъра е врязан средновековен кръст, маркиращ централната ос на "часовника".

Подобен тип паметници са изключителна рядкост за ранното Средновековие, коментират експертите от НИМ. Още по-интересен е фактът, че тези графити са намерени на територията на старобългарска крепост и доказват високото ниво на познание в сферата на астрономията на българите от Първото царство и потвърждават изворите, говорещи за прабългарския 12-цикличен лунен календар.

Тепърва предстоят обстойни анализи, за да се конкретизират произходът и датировката на паметника, защото на този етап може да се каже, че има поне три периода на допълване и конкретизиратне на "часовника". /News.bg