Бюджетният дефицит достига 3,08 млрд. евро, а фискалният резерв е 7,78 млрд. евро

Държавата е събрала 30,12 млрд. евро приходи, помощи и дарения до края на август, но е похарчила 33,19 млрд. евро. Така бюджетът е на дефицит от 3,08 млрд. евро, или 2,4% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП), показват публикуваните от финансовото министерство данни за изпълнението на консолидираната фискална програма (КФП) към 31 авугст

Приходите, помощите и даренията са нараснали с 11,9%, или с 3,19 млрд. евро, спрямо същия период на 2025 г. Основният принос е на данъчно-осигурителните приходи, които са се увеличили с 10%, или с 2,21 млрд. евро. Постъпленията от помощи и дарения също са по-високи - с 1,51 млрд. евро.

Общите приходи представляват 60,7% от планираните за цялата 2026 г. Данъчните приходи, включително осигурителните вноски, са 24,26 млрд. евро и формират 80,6% от всички постъпления по КФП. Те са достигнали 63,1% от годишния план.

Неданъчните приходи обаче намаляват с 530,4 млн. евро до 3,44 млрд. евро. Спадът се дължи основно на по-ниските постъпления от дивиденти от държавни предприятия. Причината е, че през 2025 г. държавата е получила и междинен дивидент за финансовата 2025 г., което намалява приходите от дивиденти през тази година.

Помощите и даренията са 2,42 млрд. евро, като основната част са средства по програми и фондове на Европейския съюз. През август България е получила и задържаните от Европейската комисия 109,2 млн. евро по третото искане за плащане, свързано с реформата за главния прокурор.

Разходите по КФП към края на август са 33,19 млрд. евро, което е 58,4% от предвидените за годината. За сравнение, година по-рано те са били 29,59 млрд. евро. По-високите разходи са най-вече за социални и здравноосигурителни плащания, включително пенсии, както и за заплати, инвестиции и други капиталови разходи.

Увеличението на разходите за пенсии е свързано с индексациите по швейцарското правило през юли 2025 г. и юли 2026 г. Влияние оказват и по-високата минимална работна заплата от януари 2026 г., както и увеличаването на възнагражденията с натрупаната инфлация за 2025 г.

Съществено са нараснали и капиталовите разходи заради изпълнението на инвестиции и проекти по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и по Общинската инвестиционна програма.

Нелихвените разходи са 31,78 млрд. евро, което е увеличение с 3,24 млрд. евро, или 11,4%, за година. Текущите нелихвени разходи са 27,68 млрд. евро, а капиталовите - 4,07 млрд. евро.

Държавата е платила и 661,3 млн. евро лихви по дълга, което е 62,4% от планираните за годината. Спрямо август 2025 г. лихвените плащания са се увеличили с 271,5 млн. евро.

Бюджетното салдо към края на август е отрицателно с 3,08 млрд. евро. Само през август дефицитът се е влошил основно заради концентрирани плащания по инвестиции по ПВУ. Очаква се разходите по плана да продължат да оказват натиск върху бюджетното салдо до получаването на петото плащане от Европейската комисия.

В края на август фискалният резерв възлиза на 7,78 млрд. евро. От тях 7,53 млрд. евро са депозити на фискалния резерв в БНБ и банки, а 248,7 млн. евро са вземания от фондовете на ЕС за сертифицирани разходи, аванси и други.