Марсоходът “Опортюнити” отбелязва 8 години от кацането на повърхността на Марс. Специалистите подготвят апарата за месеците на петата зима, която той ще прекара на Червената планета.

Двата ровъра – “Опортюнити” и “Спирит” кацнаха на Марс през януари 2004 година. Бяха разчетени да работят по 90 дни. “Близнаците” обаче биха всички рекорди, след като през юни 2010 година “надживяха” по продължителност на работата си предишния рекордьор – “Викинг – 1”. “Викингът” държеше първенството с 6 години и 116 дни работа на повърхността на Марс.

В края на май 2011 година НАСА официално “пенсионира” марсохода “Спирит” и пренасочи всички ресурси към работа само с “Опортюнити”.

Апаратът започва деветата си година работа с подготовка за посрещане на петата марсианска зима. Този път на повърхността на слънчевите му батерии се е натрупал още повече прах, затова специалистите са решили да “заковат” “Опортюнити” на добре осветен склон на кратера Индевър.
“Когато отминат зимните марсиански месеци, ако ветровете почистят от прах панелите, изследователите планират да насочат “Опортюнити” в изследване на глинестите минерали в края на кратера Индевър, които бяха открити на снимки, направени от орбита", се казва в съобщение на НАСА.

Според ръководителя на научната мисия Диана Блейни, приоритет в бъдещата работа на марсохода ще бъде изследване на вътрешния строеж на Марс. Проследяването в продължение на няколко седмици на радиосигналите от неподвижния апарат ще позволи на учените да измерят “трептенето” на планетата при въртенето около оста й и да направят заключения относно това, дали ядрото й е твърдо или течно.

По време на зимната ваканция марсоходът ще изучава проби и състава на почвата на склона, на който се намира.

Близнакът на марсохода – “Спирит”, за последно осъществи връзка на 22 март 2010 година, малко преди началото на зимния период. Заради запрашаването на слънчевите му панели енергията не му достигна и след една година неуспешни опити да бъде “съживен” НАСА се отказа от услугите му.

“Опортюнити” кацна на Марс в неголям кратер, наречен Ийгъл. Кратерът е с диаметър само 22 метра. Всички поставени за 90-дневната мисия задачи бяха изпълнени именно на това място. "Опортюнити" категорично доказа, че мястото на кацане някога е било на дъното на марсиански океан.

Следващите четири години марсоходът изучава кратерите Ендюрънс, Еребус и Виктория. През 2005 година, например, "Опортюнити" откри първият метеорит на друга планета. Железно-никеловият Heat Shield Rock е с размерите на баскетболна топка и беше забелязан случайно, когато марсоходът беше насочен да изследва мястото на падане на собствения си топлозащитен екран.

След това, в средата на 2008 година, “Опортюнити” излезе от кратера Виктория и се отправи към сегашното си местоположение – кратера Индевър. За преодоляването на тази дистанция му трябваха три години. В края на Индевър марсоходът се натъкна на скални породи, които се оказаха далеч по-древни, спрямо всичко, което до момента беше изучавано от приборите на апарата. В края на декември 2011 година от НАСА се похвалиха, че “Опортюнити” е открил светла жила – минерална “вена”, която може би е формирана от гипс, което недвусмислено потвърждава, че някога на повърхността на Марс е имало вода в течно състояние.

Учените се надяват, че престарелият апарат, въпреки излезлите от строя апаратури и с трудно подвижен манипулатор, заради проблеми в “ставите”, ще може да работи още няколко години на повърхността на Червената планета.