Радиовъглеродни данни поставят древния град редом с най-ранните цивилизации в Египет и Месопотамия

Град, отдавна считан за един от най-впечатляващите урбанистични центрове на древния свят, се оказва още по-стар и значително по-сложен, отколкото се смяташе досега. Нови разкопки в Мохенджо-Даро, емблематичния археологически обект от цивилизацията в долината на Инд в днешен Пакистан, връщат началото на градското му развитие с няколко века назад и променят разбирането за възникването на ранните градове в Южна Азия.

Разположен край река Инд, в окръг Ларкана, провинция Синд, Мохенджо-Даро се простира върху повече от 620 акра (около 250 хектара). В разцвета си той е поддържал население до около 40 000 души, което го нарежда сред най-големите градове на Бронзовата епоха, съпоставим по мащаб с центровете на древен Египет и Месопотамия. Досега обаче най-ранните му фази оставаха неясно очертани.

Нови резултати от радиовъглеродно датиране на разкопки, проведени през 2025-2026 г., показват, че Мохенджо-Даро е бил обитаван още през ранния харапски период (фаза Кот Диджи), приблизително между 3300 и 2600 г. пр.н.е. - значително преди появата на т.нар. зряла харапска урбанистична система.

Това не е просто корекция в хронологията. Данните сочат, че градското развитие в долината на Инд е било по-постепенно и с по-дълбоки корени, отколкото предполага традиционната представа за внезапен възход около 2600 г. пр.н.е.

Ступният хълм в Мохенджо-Даро е будистка структура от по-късен период, издигната върху пластовете на един от най-древните градове в света край река Инд. Снимка: Sergey Strelkov/iStock by Getty Images

Разкопките са извършени от съвместен пакистански и международен екип, ръководен от д-р Асма Ибрахим, Али Лашари и д-р Джонатан Марк Кенойър. Те се съсредоточават върху зона западно от прочутия Ступен хълм, съобщава електронното издание DAWN. Там археолозите преразглеждат масивна структура от кирпич, открита още през 1950 г. от сър Мортимър Уилър. Първоначално тя е била интерпретирана като защитен насип срещу наводнения. Новите изследвания обаче променят тази представа.

Подробният стратиграфски анализ и радиовъглеродното датиране на нови проби показват, че структурата не е просто отбранително или хидротехническо съоръжение. По-скоро става дума за многослойна градска стена от кирпич, изграждана и разширявана в продължение на векове.

Керамиката и въглеродните проби от най-долните слоеве сочат, че най-ранната ѝ фаза датира от около 2700-2600 г. пр.н.е., в края на ранния харапски период, приблизително век преди началото на класическата урбанистична фаза.

Още по-важно е какво се крие под нея.

Дълбоките сондажи разкриват керамика от типа Кот Диджи, което потвърждава съществуването на значително селище, предхождащо самата стена. С други думи, Мохенджо-Даро не възниква изведнъж през зрелия харапски период, а се развива върху вече установена общност.

Подобна картина се наблюдава и в Харапа - друг ключов град от цивилизацията в долината на Инд, където ранни укрепления и следи от обитаване датират от същия период.

Горните слоеве на стената разкриват следващия етап от развитието на града. Данните показват, че по-късните строителни фази принадлежат на зрелия харапски период (след 2600 г. пр.н.е.), когато Мохенджо-Даро достига своя архитектурен и социален връх.

Стената не е била статична - тя е разширявана, укрепвана и поддържана поне до около 2200 г. пр.н.е., а вероятно и по-дълго. Това свидетелства за високо ниво на планиране и управление на ресурсите.

Предстоящи разкопки ще се опитат да проследят пълния ѝ контур около Ступният хълм, с особен фокус върху откриването на входове, ключови за разбирането на движението, търговията и сигурността в града.

Археологическият обект Мохенджо-Даро в провинция Синд, Пакистан, се отличава с ясно организирана улична мрежа и водоснабдителна система. Снимка: Jawwad Ali/iStock by Getty Images

Мохенджо-Даро продължава да разкрива находки и от много по-късни периоди. През 2023 г. разкопки край района на Ступния хълм откриват стотици монети от времето на Кушанската империя, датирани между II и V век сл.Хр.

С общо тегло около 5,5 килограма, те са слети в компактна маса под въздействието на векове натиск и топлина, което затруднява точното им преброяване. Откритието подчертава дългосрочното значение на мястото като пространство на активност, повторна употреба и историческа памет, дълго след упадъка на самата цивилизация в долината на Инд.

Още разкопки през 20-те и 30-те години на XX век вече са разкрили хиляди артефакти, много от които днес се съхраняват в музейни колекции по света.

Това, което прави Мохенджо-Даро изключителен, не е само неговата древност, а нивото на урбанистична сложност. Градът е известен със стандартизираните си изпечени тухли, внимателно планираната улична мрежа, напредналите дренажни системи и монументални структури като Голямата баня, вероятно с ритуално или обществено значение.

И въпреки това една от най-големите му загадки остава нерешена: писмеността на цивилизацията в долината на Инд, открита върху печати и плочки, все още не е окончателно разчетена. Без четими текстове археолозите реконструират историята чрез архитектурата, артефактите и научни методи като радиовъглеродното датиране.

Голямата баня в Мохенджо-Даро - едно от най-известните съоръжения на археологическия обект, символ на напредналата градска култура в долината на Инд Снимка: Ivar Sigurdson/iStock by Getty Images

Новите данни добавят ключово парче към този пъзел. Те показват, че Мохенджо-Даро не е просто продукт на вече развита цивилизация, а част от по-дълъг процес на формиране на градския живот, започнал още в ранния харапски свят.

Археолозите определят откритията като важна крачка напред в изследването на долината на Инд. Вместо внезапна поява на градове, новите доказателства сочат към многoетапен процес, при който ранни общности постепенно развиват социалните, икономическите и архитектурните системи на една от най-древните цивилизации в света.

Тази промяна в перспективата е съществена. Тя представя Мохенджо-Даро не просто като върхово постижение, а като своеобразна лаборатория на ранния урбанизъм - място, където идеи за планиране, инфраструктура и социална организация са били изпробвани и усъвършенствани в продължение на векове.

Въпреки напредналото си развитие, съдбата на Мохенджо-Даро остава обгърната в мистерия. Сред по-популярните, но спорни хипотези е тази за внезапна катастрофа, включително и спекулации за древен "ядрен взрив", породени от открити човешки останки и следи от високи температури. Съвременната наука обаче не подкрепя подобни твърдения - липсват доказателства за радиация или експлозия с такъв мащаб. Повечето изследователи отдават упадъка на града на комбинация от климатични промени, промяна в течението на река Инд и постепенен икономически и социален спад. Именно това напрежение между мит и наука прави Мохенджо-Даро още по-завладяващ за изследване.

И с всяка нова експедиция, проникваща в по-дълбоки слоеве и разкриваща нови структури, този древен град продължава да пренаписва собствената си история.