В крайна сметка динозаврите са били унищожени от праха. Това е заключението на компютърните симулации на последиците от удара на астероида, който преобърнал живота на Земята преди 66 млн. години.

Катаклизмът в района на днешния Чиксулуб на мексиканския полуостров Юкатан унищожил 75% от видовете на Земята, включително и невинните динозаври. Точното естество на смъртоносния удар обаче занимава учените от десетилетия, като за виновници се смятат горските пожари, изхвърлящи сажди, вулканичните изригвания и огромните количества сяра.

В публикация в Nature Geoscience белгийски изследователи твърдят, че "точните механизми на убийство", задействани от удара, все още не са достатъчно добре проучени и че е отделено твърде малко внимание на ролята на потенциално трилиони тонове прах, изхвърлени от силното събитие.

Вихрещите се с години в атмосферата сажди, сяра и прах са в състояние да блокират слънцето и да допринесат за глобална зима, в която растителността не успява да се развие, което има опустошителни последици за животните, които тя поддържа.

За да вникнат по-дълбоко в ролята на различните фактори, учените провеждат симулации на древния климат, като вземат предвид измерванията на фини частици, извлечени от място в Северна Дакота, където се е утаил слой прах, образуван от удара на Чиксулуб. Според симулациите прах с размерите, открити в Дакота, е могъл да остане в атмосферата до 15 години след като е бил взривен в небето. Закривайки слънчевите лъчи, до 2000 милиарда тона от него биха могли да спрат фотосинтезата за близо две години и да охладят планетата с до 15 градуса по Целзий.

Създаден от раздробени гранити и други скали на мястото на удара, прахът "най-вероятно е предизвикал последното масово измиране чрез нарушаване на фотосинтетичната активност", казва Джем Берк Сенел, изследовател на проучването в Белгийската кралска обсерватория в Брюксел.

При симулациите силикатният прах се оказва "най-ефективният блокиращ фактор за фотосинтезата", допълва Филип Клаес, геолог и планетарен учен в Свободния университет в Брюксел и съавтор на изследването. "Той прави атмосферата непрозрачна за слънчевата светлина, като възпрепятства процеса на фотосинтеза на растенията."

Според компютърните модели за възобновяване на фотосинтезата са били необходими две години.

Стив Брусат, професор по палеонтология и еволюция в Единбургския университет, който не е участвал в изследването, описва астероида, убил динозаврите, като "апокалиптичен".

Той каза: "Това е най-големият астероид, който е удрял Земята през последните половин милиард години, и е ударил със силата на над милиард ядрени бомби, взети заедно. Но не това е истинският причинител на смъртта на динозаврите и на 75% от останалите видове, които са измрели. Това, което реално е довело до тяхната гибел, е случилото се след това, като прахът и мръсотията от удара на астероида са навлезли в атмосферата и са блокирали слънцето. Земята е потъмняла и застинала за няколко години. Астероидът не е убил всички динозаври наведнъж, а е бил скрит убиец, който е предизвикал война на изтощение, довела до изчезването на три от всеки четири вида."