НАСА се завръща на Луната, но не знаят как, a Белият дом нареди агенцията да върне американците обратно на лунната повърхност. Основните неизвестни в този момент включват кога, как, мащаба на операцията и разходите.

Също така е неясно какво точно ще прави НАСА с такава мисия и как това би засегнало плановете за мисия към Марс, съобщава The Washington Post. НАСА изпраща 12 астронавти на Луната между 1969 и 1972 г. Само пет от тези астронавти са все още живи и те са на възраст между 82 до 87 години.

Действащият директор на НАСА Робърт Лайтфуут коментира, че агенцията ще си партнира с други страни при завръщането на Луната, но обяснява кои са те. Той допълва, че планът за завръщане на луната ще бъде публично-частно партньорство, но не се споменават и компаниите, които биха могли да участват.

Детайли ще се появят с искани годишен бюджет отправен от президента към конгреса, обяснява той, но не предоставя и никакви подробности за структурата на лунната програма. "Все още нямаме представа", добавя Лайтфуут.

НАСА се опитва да направи всичко това, без допълнително финансиране. Продължаващо предизвикателство за НАСА през последните години е примиряването с исканията на политиците и с трудните реалности на ниските бюджети, както и непроменените закони на физиката. Това е третият път, когато този век е наредено на НАСА да извърши голяма промяна във фокуса на своята програма за човешки космически полети.

"Винаги искат от нас да сменим програмата си всеки път, когато имаме нов президент, а това просто създава негативи в работа, работа, която все едно няма значение", коментира астронавтът Скот Кели, който прекара близо година в Международната космическа станция, съобщава The Post. "Надявам се някой ден да имаме президент, който да каже: "Знаете ли какво, просто ще оставим НАСА в поетата посока, ще им развържем ръцете и ще видим какво може да постигне НАСА", допълва астронавтът

Скот Хъбард, бивш директор на Изследователския център на НАСА "Амес", коментира, че е чувал в космическата общност хората да казват: "Моля, не натискайте отново бутона за нулиране, защото просто ще загубите милиарди долари от предишни инвестиции".

Дългосрочната стратегия на НАСА за космически полети все още включва мисия до Марс през 2030-та година, започвайки с мисия в орбита на планетата и завръщане към Земята. Следващата стъпка е кацане на астронавти на Марс на неопределена бъдеща дата.

Хъбард коментира, че това все още е възможно, "но не и ако НАСА направи основен завой и започне стъпки за лунна база. След това е ясно, че Марс отива някъде в бъдещето."

Лори Гарвър, заместник-директор на НАСА по време на първия мандат на президента Барак Обама, коментира, че хората, които не искат промени в НАСА, само "мрънкат". Тя има опит в осъществяването на важни стратегически промяна, защото след като тя и колегите й пристигнат в НАСА през 2009 г., те възприемат плановете на Джордж У. Буш за връщане на Луната. "Това е демокрация. Изборите имат значение", коментира Гарвър.

Тя отбелязва, че НАСА вече изгражда ракета и капсула за екипажа, която може да се използва в лунна програма и допълва, че НАСА не е построила нищо, което да е специално предназначено за мисия до Марс. "Марс е повече говорене. Това е като вдъхновяваща, амбициозна цел", обяснява тя.

НАСА харчи приблизително 5 милиарда долара годишно за научни мисии, включително за роботизирано проучване на Марс и други планети. Програмата за космически полети обаче винаги е била сърцето на агенцията и основата на нейната политическа подкрепа в Конгреса.

Въпреки че Луната и Марс имат някои повърхностни прилики (кратери, прах, скали, планини, без признаци за живот и т.н.), те са съвсем различни в идеите на аеронавигационния и космически инженеринг. Луната няма атмосфера. Марс има тънка атмосфера, която е изключително неприятна за космически кораби - твърде тънка, за да бъде полезна при кацане, но е достатъчно дебела, за да предизвика прегряване и турбуленция.

Полетът до Марс най-вероятно ще отнеме по-голямата част от една година, а мисия с двупосочно пътуване ще отнеме повече от две години. Астронавтите ще бъдат изложени на радиационни опасности и психологическите предизвикателства на изолацията в допълнение към по-очевидните рискове, свързани с това да се опитат да кацнат безопасно на Марс и да оцелеят там.

Триумфът на програмата Аполо е по време на Студената война, когато състезанието за Луната, спечелва на НАСА достатъчно бюджет. След Аполо, агенцията насочва вниманието си към развитието на космическата совалка и по-късно си сътрудничи с други страни за изграждането на Международната космическа станция. /money.bg