Размерите му са като на баскетболно игрище

НАСА постигна важен напредък в експериментална форма на задвижване на космически кораби, наречена слънчево платно. Тя използва слънчева радиация, за да се задвижи до огромни скорости, които позволяват бърз транспорт в Слънчевата система или дори пътешествия до близките звезди.

Космическата агенция успешно разгърна един от четирите еднакви квадранта на огромно слънчево платно в съоръжението на Redwire Space в Лонгмонт, Колорадо.

Демонстрацията е голяма стъпка към използването на технологията в космоса.

"Това беше голяма последна стъпка на земята, преди да тестваме иновацията в космоса", каза технологът от НАСА Лес Джонсън в изявление. "Следващото е учените да предложат използването на слънчеви платна в своите мисии. Постигнахме целта си и демонстрирахме, че сме готови за полет."

По същия начин, по който платноходката използва вятъра, за да се задвижи, слънчевото платно използва и отразява слънчевата светлина, за да генерира задвижване. Частиците светлина, известни като фотони, нямат маса, но когато отскачат от отразяваща повърхност като фолиоподобния материал на слънчево платно, те предават част от импулса си върху нея. Във вакуума на космоса и с достатъчно фотони, голямо количество енергия може да бъде прехвърлено към слънчево платно с течение на времето.

Когато се използва в слънчева система, в която слънчевата радиация е изобилна, слънчевото платно може да продължи да абсорбира този импулс, за да се ускори, докато светлината се отразява от него. Това означава, че корабът, задвижван от слънчеви платна, може да достигне много високи скорости, много по-бързи от ракета - поне на теория.

Основните предимства на слънчевите платна са, че не изискват гориво и са много леки. Това прави технологията подходяща за мисии с малка маса в нови орбити. Те включват орбити за изучаване на космическото време и ефектите му върху Земята или за напреднали изследвания на северния и южния полюс на слънцето, според НАСА.

Платното ще бъде с размери 1652 квадратни метра, когато е напълно разгърнато. Изработен е от полимерен материал, покрит с алуминий с дебелина 2,5 микрона или по-малка от ширината на човешки косъм.

Първото слънчево платно, което успешно летя, беше космическият кораб Interplanetary Kite-craft Accelerated by Radiation Of the Sun (IKAROS) на Японската агенция за изследване на космоса през 2010 г. По-късните мисии включват NanoSail-D на НАСА и мисиите Lightsail 1 и Lightsail 2 на Planetary Society. Те обаче тестваха по-малки платна.

Технологията скоро може да задвижи евтини, дълготрайни космически мисии и дори да помогне за ускоряване на мисии извън Слънчевата система. Джонсън от НАСА добави, че лазерите дори също могат да се използват за ускоряване на слънчевите платна до високи скорости.

"В бъдеще можем да поставим големи лазери в космоса, които осветяват лъчите си върху платната, когато напускат слънчевата система, ускорявайки ги до все по-високи и по-високи скорости, докато в крайна сметка се движат достатъчно бързо, за да достигнат друга звезда в разумен период от време", каза Джонсън в изявлението.

За мисии в дълбокия космос ще са необходими огромни по размери платна. За сега учените се концентрират около изпробването на технологията в земната орбита.