Откриха данни за живот там

отпреди 7000 г., доказва го

керамика от ранния халколит

Монетарницата на Сердика, която е захранвала с пари Римската империя, се крие под пл. “Света Неделя”. Вероятно тази функция е изпълнявала една от сградите, чиито останки разкри екип от археолози, начело с д-р Весела Кацарова от Националния археологически институт с музей при БАН.
При проучването на това помещение археолозите откриват бронзов слитък - заготовка за сечене на монети. СНИМКА: Десислава Кулелиева

“Вероятно става дума за

едно от подразделенията

на монетния двор на

Сердика,

но засега това е научна хипотеза. Всъщност още при проучванията на проф. Магдалина Станчева през 70-те-80-те години на миналия век в едно от помещенията на голяма обществена сграда от втората половина на II век, която е под църквата “Св. Неделя”, тя намира голямо количество шлака, глинени накрайници за духала и около 30 монетни ядра, които очевидно са свързани с монетопроизводство. През III век почти всички градове в Тракия са секли монети. Обикновено те са били с надпис на гръцки език на гърба и изображение на някое божество или забележителност от дадения град, а от другата страна е имало лик на императора, който е управлявал. Можели са да секат само бронзови номинали. След административната реформа от края на III - началото на IV век

Сердика става една

от имперските

монетарници,

която е захранвала с монети целия римски пазар. Тук са се секли бронзови, сребърни и златни монети. Освен в Сердика императорски монетарници е имало, разбира се, в Рим, Константинопол и Тесалоника (Солун). В едно от помещенията на сградата, която проучваме, също открихме глинени сукла, шлака и малко бронзово слитъче - заготовка за отсичане на монети.

Затова предполагаме, че става дума за едно от подразделенията на монетния двор на Сердика. Засега това е научна хипотеза, която ще проверим чрез химическо изследване на разкритите от проф. Станчева находки и разкритите от нас предмети. Изследването ще се направи през зимата, след като приключим проучванията на терен”, обясни д-р Кацарова.
Д-р Весела Кацарова показва част от откритата керамика от ранния халколит. СНИМКА: Десислава Кулелиева

Това обаче не е единственото откритие на учените през този археологически сезон. Оказва се, че животът на пл. “Св. Неделя” е кипял още преди 7000 години. Под останките от база за колона, предхождаща тези от римската сграда, археолозите

откриват пласт с

материали от

петото хилядолетие

преди Христа

В него са намерени останки от различни керамични съдове, които според проф. Васил Николов са от ранния халколит.
Керамика от ранния халколит

“Това са първите данни за живот от тази епоха, които откриваме в рамките на укрепения римски град”, подчерта д-р Кацарова.

Иначе голямата обществена сграда от римско време, която учените продължават да проучват, е била преустройвана няколко пъти. При едно от тях

в източната част е

имало магазини и

питейни заведения

В сградата е имало и голяма тържествена зала с колони. Засега не е ясно какво точно е било нейното предназначение. Възможно е да става дума за част от термите на Сердика, работното помещение на управителя или градската базилика - голяма зала за събиране на много хора, в която са се извършвали различни сделки, нещо като съдебна палата.

“Тази голяма обществена сграда е функционирала като средище на древна Сердика и е изпълнявала различни функции. Била е много представителна обществена сграда с централна зала с колонада. Иначе

сред най-интересните

находки е комплект

пулове за игра,

много подобна на днешната дама, която римляните много са обичали. Таблата и шахът се появяват по нашите земи едва в VII-VIII век, дотогава се е играела тази игра, включително и като хазарт. Има и още много монети, включително и нови екземпляри от откритото в предходните експедиции съкровище от около 3000 сребърни римски монети”, каза зам.-кметът по култура и образование доц. Тодор Чобанов.

До момента в археологическите проучвания на пространството под площада общината е инвестирала 300 000 лв.

“Разкопките в зоната ще продължат до изпълнение на цялостната научна задача. Спасителни разкопки се предвиждат и за времето, когато ще започне реновирането на площада. Плановете ни са както досега да оказваме пълна подкрепа на колегите от БАН и екипа на д-р Кацарова. Една от идеите ни е, след като приключи работата по пл. “Св. Неделя”,

да започнем

археологически

проучвания и в градинката

пред хотел “Рила”,

обясни доц. Чобанов. /24chasa.bg