Учените продължават да спорят, а една структура буди още по-голямо недоумение и поставя още въпроси

Легендата за Атлантида е една от най-вълнуващите в цялата човешка история. Достатъчно е да въведеш думата в Google, за да получиш над сто милиона резултата.

Единственият исторически източник, който изобщо споменава града по име, са Диалозите на Платон, написани около 360 г. пр. Хр., в който философът описва с изненадваща прецизност как е изглеждал митичният остров. Концентрични водни канали от черен и червен камък, обкръжаващи планина, върху която богът Посейдон издига дворец. Именно това ниво на детайлност е накарало поколения изследователи, мистици и любители на загадките да търсят реалния прототип на разказа.

Сред десетките предложени локации - от Сардиния, Крит и Санторини до Канарските и Мадейра - вниманието беше привлечено преди няколко години от видео на YouTube канала Bright Insight. Според автора му геоложката формация, известна като структурата Ришат или "Окото на Сахара", разположена в западната част на пустинята в днешна Мавритания, съвпада почти идеално с описанието на Платон. 

Твърденията на автора звучат логично на пръв поглед: пет концентрични кръга, диаметър от около 23,5 километра, съответстващ на мярката "127 стадия", която Платон посочва; изход на воден път на юг, солени подпочвени води навсякъде, освен под централната точка, и планини с водопади на север от града. Тъй като днес формацията се намира далеч от каквато и да е водна площ, авторът на видеото обяснява несъответствието с твърдението, че някога през Сахара са течали реки и езера, а земната кора там постепенно се е издигала с около 2,5 сантиметра годишно.

Доколко обаче тези паралели издържат при по-внимателна проверка? Ето какво наистина се знае за структурата. За съществуването ѝ научният свят научава едва след началото на космическите полети, тъй като формата ѝ се разчита единствено от въздуха или от орбита. Първоначално, след откриването ѝ през 30-те години на 20 век, се предполага, че става дума за кратер от паднал метеорит. Изследвания през 50-те и 60-те години на миналия век обаче изключват тази хипотеза в полза на земен, а не извънземен произход - структурата се приема днес за ерозирал купол от разтопена скала, оформен от вятъра и водата в продължение на около 100 милиона години.

Според някои учени геоложката формация, известна като структурата Ришат или "Окото на Сахара", разположена в западната част на пустинята в днешна Мавритания, съвпада почти идеално с описанието на ПлатонСнимка: earthlymission.com

Дори самият автор на видеото признава, че "Окото" е естествено геоложко образувание, но настоява, че жителите на Атлантида просто са вградили града си в него. Именно тази теза е подложена на систематична критика от невролога и популяризатор на науката Стивън Новела, който разглежда аргументите точка по точка. Той посочва, че самият факт, че и Ришат, и описанието на Платон включват концентрични пръстени, не е кой знае колко забележително съвпадение. Освен това пръстените на реалната формация не са нито непрекъснати, нито завършени навсякъде, което прави неясно как изобщо биха могли да бъдат запълнени с вода. Ако се разгледа цялата формация, то се различават по-скоро четири водни пръстена, а не три, както твърди авторът на видеото, а от описания от Платон канал, свързващ отделните пръстени с вътрешността, в Ришат няма и следа.

Не издържа и сравнението в мащаба: докато цитираните от Bright Insight 23,5 километра идват директно от превод на Платоновата мярка, НАСА посочва реалния диаметър на структурата на 45 километра, разлика, която трудно може да се пренебрегне.

Оокото на Сахара, заснето от НАСАСнимка: iStock by Getty Images

Спорен остава и географският контекст. Авторът на видеото твърди, че на север от формацията има планини, докато на юг тя се отваря към Атлантическия океан. Новела отбелязва, че на север от Ришат просто има още пустинен пясък, а не забележителни планински вериги, докато отворът, за който говори Bright Insight, е ориентиран по-скоро на запад, отколкото на юг - и във всеки случай не е към океана.

Отделен е въпросът дали този участък от Сахара изобщо е бил под океанско ниво преди около 12 000 години, както твърди хипотезата, твърдение, необходимо, за да се обясни как един остров е могъл да "остане на сушата", вместо буквално да потъне, както описва Платон. Наличните геоложки данни сочат, че пустинята Сахара съществува от поне няколко милиона години и няма никакви доказателства, че Западна Африка изобщо е била наводнена в толкова близкото минало.

Снимка: iStock by Getty Images

Сред другите, по-екзотични паралели, цитирани от привърженици на теорията, например от носителя на пет награди "Еми" Пол Вагнър,  е твърдението, че легендарният цар Атлас, дал името си на Атлантическия океан, е едно и също лице с берберското божество Атлас от Мавритания, или че карта, приписвана на Херодот от около 450 г. пр. Хр., поставя Атлантида точно на мястото на "Окото".

Тук фактите също не подкрепят тезата: Херодот никога не е изготвял карти лично -  циркулиращите в интернет "негови" карти са изработени хилядолетия по-късно въз основа на текстовете му, за улеснение на съвременните читатели. А сред многобройните народи и местности, описани от Херодот, наистина фигурира планината Атлас и племето атланти, но никъде в текста му не се среща име, наподобяващо "Атлантида".

Вагнър посочва и че в района на Ришат са открити хиляди артефакти, накрайници за стрели, копия, каменни сфери, весла, части от корпуси на лодки, датиращи уж от предполагаемата епоха на Атлантида.

Тук има зрънце истина: структурата действително е място с изключително богати находки от ашелска каменна индустрия, известна с характерните си овални и крушовидни ръчни брадви, свързвани с Homo erectus и по-късни видове като (Хайделбергският човек) Homo heidelbergensis.

Проблемът е хронологичен - ашелската технология се появява преди около 1,76 милиона години и, доколкото е известно, изчезва най-късно преди около 130 000 години, тоест далеч преди предполагаемото съществуване на Атлантида отпреди дванайсет хилядолетия. Освен това повечето от тези находки са концентрирани във външните участъци на формацията, а не във вътрешните ѝ пръстени, и никъде не са установени нито следи от отпадъчни могили, нито каквито и да било изкуствени постройки - данни, които по-скоро сочат към кратковременно използване на мястото за лов и изработка на инструменти, отколкото към трайно заселване.

Най-съществения аргумент срещу цялата хипотеза остава може би най-простият: в структурата Ришат няма абсолютно никакви археологически следи от какъвто и да е град отпреди дванайсет хиляди години - нито остатъци от технологии, нито дори частица от глинен съд, камо ли следи от инженерни съоръжения, стени или каквато и да е човешка намеса в природния ландшафт. Една цивилизация, способна да изгради цял град, просто не може да не остави нищо след себе си. Ако питате авторите на оригиналния материал, истинската геоложка история на тази формация е далеч по-впечатляваща от всеки мит за Атлантида, изграден върху нея.

Още любопитни истории за "Окото на Сахара"

Феноменът крие и няколко факта извън спора за Атлантида. Открит е случайно от Космоса -  местните племена в района на Мавритания го познават от векове, но за научния свят той се появява едва през юни 1965 г., когато астронавтите Джеймс Макдивит и Ед Уайт го забелязват и заснемат по време на мисията "Джемини 4". Именно тогава формацията получава популярното си име и оттогава е сред любимите ориентири на астронавтите - редовно е фотографирана и от екипажите на Международната космическа станция, тъй като симетрията ѝ е далеч по-лесна за разчитане от орбита, отколкото от земята: човек буквално може да премине пеша през нея, без изобщо да усети, че се намира вътре в гигантски концентричен кръг.

Реалният ѝ размер варира според източника. Докато някои учени твърдят, че диаметърът е около 40 километра, други стойности между 40 и 50 километра, което само по себе си показва колко трудно формацията се напасва точно към математическите данни, давани от Платон.

Наличните геоложки данни сочат, че пустинята Сахара съществува от поне няколко милиона години и няма никакви доказателства, че Западна Африка изобщо е била наводнена в толкова близкото миналоСнимка: iStock by Getty Images

През 2022 г. Международният съюз по геоложки науки (IUGS) включва структурата Ришат в списъка на първите сто обекта на планетата с най-висока научна стойност за геоложкото наследство - категоризация, поставяща я редом до най-значимите геоложки феномени в света, независимо от митовете, вплетени около нея.

Формацията не е единствената уникална структура в района. В непосредствена близост до нея се намират три други кръгообразни неправилности, за които френският натуралист Теодор Моно, ръководил експедиция там през 1952 г., установява, че действително са резултат от удари на астероиди или метеорити - точно онзи тип структура, за какъвто погрешно е бил взет самият Ришат допреди десетилетия.

Механизмът на образуване се оказва по-сложен, отколкото звучи на пръв поглед: формацията представлява т.нар. надигнат геоложки купол, при който магма е проникнала в пластовете седиментна скала под земната повърхност и ги е избутала нагоре, без изобщо да достигне повърхността като вулканично изригване. Различната устойчивост на ветровата и водна ерозия между отделните видове скала впоследствие е издялала характерните концентрични хребети, наречени "куести".

Що се отнася до бъдещето на феномена, геолозите смятат, че районът е твърде отдалечен и негостоприемен, за да е застрашен от човешка дейност. Единствената реалистична опасност идва от продължаващата дезертификация, тъй като постепенното натрупване на пясъчни дюни на теория би могло с времето да зарине част от външните пръстени на формацията.