Могат ли чиповете на Мъск наистина да четат мисли

Наука 29.05.2023 14:04 Снимка: ДНЕС+

Могат ли чиповете на Мъск наистина да четат мисли

В края на миналата седмица Илон Мъск се похвали с поредната си значима победа. След отказ през 2022 г., компанията му Neuralink най-накрая получи разрешението на Агенцията за контрол на храните и лекарствата в САЩ да извърши първи тестове на мозъчните си импланти върху хора.

За някои това е наистина вълнуваща стъпка, а за други - доста притеснителна. Още през 2020 г. Мъск заяви, че "бъдещето ще е странно" и неговите проекти със сигурност допринасят и ще допринасят за сбъдването на тази негова прогноза.

Досега Neuralink правеше експерименти с маймуни, които успявааха да играят популярна игра, а междувременно се появяви информация за настъпили сериозни здравословни проблеми при животните.

А сега сме в очакване да видим първия "чипиран" човек. Мозъчните импланти се разработват от компанията на Мъск в последните седем години и целта им е да се имплантират в човешкия мозък, където да проследяват дейността на хиляди неврони.

Миниатюрното устройство, съставено от 3000 електрода и по-тънко от човешки косъм, работи с интерфейс "мозък-компютър" (BCI). Една от целите на Neuralink е мозъчният чип да помогне за лечение на състояния като слепота и парализа. Но, очаквано, грандиозните планове на Мъск далеч не се изчерпват дотук, защото явно е фен на "Матрицата".

Милиардерът неведнъж е заявявал, че иска с мозъчните чипове да успее да достигне толкова дълбоко в човешкия мозък, колкото никой друг досега не е успявал - до цялата информация и спомените, които се съхраняват в него, за да бъдат свалени на компютър. Иска и чиповете да се използват за телепатия между хората, с което, според него, ще успеем да преборим изкуствения интелект. А третата му цел е Neuralink да осигури "супер зрение".

Според учени обаче, Мъск гледа прекалено далеч в бъдещето и на този етап осъществяването на тези негови планове е по-скоро научна фантастика. Според Джакомо Вале, неврологичен инженер в Чикагския университет, на този етап четенето на мисли не е възможно, а количеството информация, която може да се декодира от мозъка, е силно ограничено.

Изследователи на интерфейса "мозък-компютър" от Imperial College London също са скептични, че технологията ще успее да чете мисли в този живот. А основната пречка за това е, че все още не се знае къде и как мислите се съхраняват в мозъка.

Все пак, учените са единодушни, че потенциалът на BCI сериозно надвишава възможността маймуни да играят видеоигри. Първоначално технологията се разработва в помощ на парализирани пациенти, които са в пълно съзнание, но могат да движат само очите си. Тя записва електрически сигнали в моторния кортекс и ги изпраща към компютъра, където се материализират в текст.

Моторният кортекс е място в мозъка, което отговаря за изпращане на инструкциите за движение на тялото. Той не участва в мисленето. А това, което електродите записват, е двигателен план, който мозъкът ни издава. Технологията BCI се използва и за създаването на роботизирани ръце, които се ръководят именно чрез разчитането на сигналите от моторния кортекс, пояснява DW.

И ако дълбоката мозъчна стимулация се използва още от 90-те години за лечение на пациенти с Паркинсон, то днес технологиите определено позволяват много повече. Но с полученото от Neuralink разрешение за тестове върху хора отново се повдигат редица въпросителни.

Използването на мозъчни импланти крие редица рискове, защото имплантирането на устройството изисква сериозна мозъчна операция, която може да доведе от отхвърляне и инфекции. От друга страна пък са изцяло етичните проблеми, с които Мъск също ще трябва да се справя. Затова с интерес ще следим дали научната фантастика и мечтите на милиардера ще се превърнат в реалност.

CHF CHF 1 2.05078
GBP GBP 1 2.31374
RON RON 10 3.9295
TRY TRY 100 5.57012
USD USD 1 1.82993