Д-р Юлиус Роберт Опенхаймер остава завинаги в историята като бащата на атомната бомба или А-бомбата. Или както той сам цитира свещената книга на индусите “Бхагавад Гита” - “Аз съм смъртта, убиецът на светове”.

Животът му обаче е съвсем различен. Баща му Юлиус Селингман Опенхаймер е от Ханау, кралство Прусия. През 1888 г. той емигрира в САЩ без цент в джоба си, диплома и дори без да знае и дума английски. Нает е като шивач във фабрика край Ню Йорк, но само в рамките на 10 години той вече управлява фирмата, и то доста успешно. Майката на физика - Ела Фридман, е художничка. Постепенно семейството забогатява и се мести в апартамент на “Ривърсайд Драйв” край “Западна 88-а улица” в “Манхатън”, най-престижния квартал в Ню Йорк. Тогава започва да събира и произведения на изкуството, като притежава картини на Пабло Пикасо, Едуард Виляр и минимум три на Винсент ван Гог. Роберт Опенхаймер се ражда на 22 април 1904 г., а на 14 август 1914 г. се появява и по-малкият му брат Франк.

Първата му любов са литературата и минералогията. Прехласва се по класиците в английската и френската литература. Стаята му е пълна с различни камъни, които той изучава с удоволствие.

В училище си личи, че е гений. Събира трети и четвърти клас, пропуска половината от осми. И чак в последната година в гимназията започва да се интересува от химия. Завършва през 1921 г., но след това получава колит по време на семейна ваканция в Карлови Вари, Чехословакия. Възстановява се в Ню Мексико, където се запалва по ездата.

На 18 г. Роберт влиза в колежа на “Харвард”, като компенсира забавянето си с година, вземайки по шест дисциплини вместо четири. И завършва само след 3 години с пълно отличие. Първата му научна степен е бакалавър по изкуствата. В “Харвард” попада на курс по термодинамика на Пърси Бриджмън и се запалва по експерименталната физика, за да не погледне друга наука до края на живота си.

През 1924 г. вече е в “Кеймбридж”, където иска от Ернест Ръдърфорд - бащата на физиката на атомите, да работи в лабораторията “Кавендиш”, най-престижната във Великобритания. Бриджмън обаче праща писмо на колегата си, че младият учен е повече теоретичен физик, отколкото експриментален и е опасно да бъде в лаборатория. Причината - прекалено е разсеян. В крайна сметка Роберт завършва специален обучителен курс, за да започне работа. Но Бриджмън се оказва прав. Роберт зарязва ябълка, пълна с отрова, на бюрото на наставника си Патрик Блакет в опит да го убие, защото двамата не се разбирали. Родителите на Опенхаймер го спасяват с дарение към университета.

Опенхаймер е висок, страстен пушач. Пали цигарите една от друга. Често забравя да яде в периоди на пълна концентрация. Започва да изпада в депресия. Дори казва на брат си, че има нужда от физиката повече, отколкото от приятели.

През 1926 г. се мести в университета на Гьотинген, Нидерландия, за да се обучава при Макс Борн, един от гениите в теоретичната физика. Там става приятел с имена като Вернер Хайзенберг, Паскал Жордан, Волфганг Паули, Пол Дирак, Енрико Ферми и Едуард Телер. Но става и нещо като Шелдън Купър от “Теория за големия взрив” - всезнайкото на компанията. Дори се прави подписка до Макс Борн да го накара да млъкне. Борн просто я оставя на бюрото си, за да може Опенхаймер да я прочете.

На 23 г. вече е доктор на науките. По време на устния изпит проф. Джеймс Франк, който е шеф на комисията, възкликва: Добре, че всичко свърши. В един момент този ме препитваше!

Публикува над 20 статии по времето, когато е в Европа, които се смятат за основата на квантовата механика. Тогава се появява апроксимацията на Борн-Опенхаймер, която за първи път в историята разделя движението на атомите от това на електроните. И до днес това е най-цитираната му творба.

През 20-те години на миналия век Опенхаймер не се интересува от политика. Разбира за катастрофата на борсата на “Уол Стрийт” 6 месеца по-късно. Не гласува никога преди изборите за президент на САЩ през 1936 г., спечелени от Франклин Рузвелт срещу Алф Ландон. Но някъде в този период започва да се интересува от политика и международното положение. През 1934 г. той отделя 3% от заплатата си в “КалТек” за подкрепа на германски физици, които бягат от Хитлер. Става въпрос за 100 долара, които днес са около 2400. Включва се в стачката на докерите на западното крайбрежие. В този период усеща и расизма. Той многократно се опитва да вземе при себе си в “Бъркли” Боб Сърбър, но администраторът на департамента по физика Реймънд Бирж е категоричен, че има място само за един евреин в него.

Майката на Опенхаймер умира през 1931 г. и той става близък с баща си. И той обаче си отива от този свят 6 години по-късно. Оставя на синовете си 392 602 долара, които днес са над 8 милиона. Роберт веднага пише завещание, в което оставя всичко на Калифорнийския университет за стипендии на талантливи студенти.

Както много млади интелектуалци от 30-те години на миналия век Опенхаймер подкрепя социалните реформи, които по-късно се категоризират като комунистически идеи. Той дарява доста средства на леви организации по времето на маккартизма. Включва се в събирането на средства за републиканците в гражданската война в Испания. Никога не става член на комунистическата партия на САЩ, но също и дарява пари през свои приятели.

Когато се включва в проекта “Манхатън” за създаването на атомната бомба, пише във въпросника, че е “член на почти всяка организация в комунистическия фронт на западното крайбрежие”. Абонат е на вестник “Светът на хората”, орган на компартията. От 1937 до 1942 г. в Бъркли членува в тайна комунистическа група с Хакон Шевалие и Гордън Грифитс.

ФБР открива досието на Опенхаймер през март 1941 г. В него се описва как той се е срещал в дома на Шевалие със секретаря на компартията Уилям Шнейдерман и ковчежника Исак Фолкоф. Фолкоф по-късно е разкрит като агент “Вуйчо” на съветското разузнаване.

Заради това Опенхаймер е включен в списъка на ФБР за незабавен арест при необходимост.
Всъщност единствената причина да бъде допуснат до работа по проекта “Манхатън” е, че бригаден генерал Лесли Гроувс-младши е категоричен, че той е прекалено важен за успеха и не бива да бъде отстранен заради съмнителното си поведение.
Личният му живот също е доста объркан. През 1936 г. той се влюбва в Джийн Татлок, дъщеря на професор по литература в “Бъркли”, където работи Опенхаймер и студентка в “Станфорд” по медицина. Три години по-късно се разделят. Същата година среща Катрин Пюнинг-Кити, радикална студентка в Бъркли и бивш член на комунистическата партия. Тя вече има три брака зад гърба си. Последният е с Ричард Харисън, също физик. И той я хваща в леглото с Опенхаймер, но не дава развод. Това се случва чак през 1940 г., когато вече е бременна от Опенхаймер. Двамата се женят на 1 ноември същата година. Синът им Питър се появява на бял свят през май 1941 г., а дъщеря им Катрин, или Тони, на 7 декември 1944 г. в Лос Аламос, базата на проекта “Манхатън”.

Опенхаймер отново започва да се вижда с Татлок. Тя обаче се самоубива на 4 януари 1944 г. и той е разтърсен до края на живота си.

Точно заради връзките му с комунистите му отнемат достъпа до класифицирана информация по време на грандиозно изслушване през 1954 г. Въпреки че президентът Дуайт Айзенхауер е на негова страна. Решителни се оказват показанията на колегата му Едуард Телер, който директно го обвинява във връзки с шпиони. Останалите учени или отказват да се явят на изслушването, или подкрепят Опенхаймер като лоялен към САЩ.

През същата година Роберт започва да прекарва няколко месеца на остров Свети Иван на Американските Вирджински острови в Тихия океан. Купува си 2 акра земя край плажа Гибни и там построява малка къща. Запалва се по ветроходството и обикаля с яхта заедно с жена си Кити и дъщеря си Тони.

Диагностициран е с рак на гърлото през 1965 г. След химиотерапия умира на 18 февруари 1967 г., три дни след като изпада в кома в дома си в Принстън. Седмица по-късно е поклонението, на което се събират над 600 човека - учени, военни, политици. Тялото му е кремирано и Кити носи урната на Свети Иван, за да
разпръсне праха му в океана точно пред къщата им.

Кити умира през октомври 1972 г. Ранчото в Ню Мексико остава при сина им Питър, а дъщеря им Тони взема морския имот. На Тони отказват достъп до класифицирана информация, когато кандидатства за преводач в ООН, заради греховете на баща . Три месеца след втория си развод през януари 1977 г. Тони се обесва във вилата на остров Свети Иван. В завещанието си оставя имота на хората за “обществен парк и зона за отмора”. Оригиналната къща е погълната от ураган, но днес почти на същото място правителството на Американските Вирджински острови построи обществен център на името на Роберт Опенхаймер.