Само 3 дни след опустошението в Хирошима Съединените щати извършват втората и последна досега ядрена атака

На 9 август 1945 г. американският бомбардировач B-29 "Бокскар" хвърля атомната бомба "Дебелака" над японския град Нагасаки. Взривът с мощност около 21 килотона тротилов еквивалент причинява невиждани разрушения, отнема живота на над 74 000 души до края на годината и поставя началото на ядрената епоха.

Само три дни след опустошението в Хирошима Съединените щати извършват втората и последна досега ядрена атака, използвана във военен конфликт. На 9 август 1945 г. бомбардировачът B-29 "Бокскар", пилотиран от майор Чарлз Суини, излита от остров Тиниан в Тихия океан с плутониевата атомна бомба "Дебелака" (Fat Man).

Първоначалната цел на мисията е град Кокура, но заради гъста облачност и дим от предишни бомбардировки екипажът не успява да идентифицира целта визуално. След три неуспешни захода самолетът се насочва към резервната цел - Нагасаки.

В 11:02 ч. местно време бомбата е пусната и избухва на около 500 метра над квартал Ураками, близо до катедралата "Ураками" - една от най-големите християнски църкви в Азия по това време.

В центъра се вижда оцеляла част от масивната тухлена фасада на храма с характерните му романски арки и декоративни фризовеСнимка: Getty Images

"Дебелака" е плутониево ядрено оръжие, разработено в рамките на строго секретния "Проект Манхатън". Тя е със сходен дизайн с устройството, успешно изпитано по време на теста "Тринити" в пустинята на Ню Мексико по-малко от месец по-рано.

Реплика на атомната бомба с кодовото име "Дебелака"Снимка: Getty Images

Бомбата е с мощност приблизително 21 килотона тротилов еквивалент - по-мощна от използваната три дни по-рано над Хирошима уранова бомба "Малчугана" (Little Boy).

Снимка от 1960 г. на американско ядрено оръжие от типа „Little Boy“Снимка: Getty Images

Специфичният хълмист терен и долината на Ураками обаче ограничават разпространението на взривната вълна. Това спасява по-далечните квартали на Нагасаки от пълно заличаване, за разлика от равнинния релеф в Хирошима. 

Нагасаки преди атомната бомбардировка – градската и промишлената инфраструктура преди разрушенията на 9 август 1945 г.Снимка: Getty Images

Въпреки това експлозията унищожава близо една трета от града.

Нагасаки след атомната бомбардировка – разрушенията превръщат цели квартали в руиниСнимка: Getty Images

Температурите в епицентъра достигат няколко хиляди градуса по Целзий, а ударната вълна срива хиляди сгради. Индустриалният и жилищен квартал Ураками е превърнат в пустош. 

Около 40 000 души загиват почти мигновено. До края на 1945 г. броят на жертвите надхвърля 70-74 хиляди заради тежките изгаряния, радиационната болест и получените травми. 

Хората, преживели бомбардировката, стават известни като "хибакуша" ("хора, засегнати от атомната бомба"). Много от тях носят последиците през целия си живот - развиват левкемия, различни видове рак, хронични заболявания и страдат от психологическите травми на преживяното.

Жертви на атомната бомбардировка над Нагасаки в района Ибинокучи Мачи, разположен на около 1,5 км от мястото на детонациятаСнимка: Getty Images

Особено тежки са случаите на хора, които първоначално изглеждат невредими, но дни или седмици по-късно развиват симптоми на радиационна болест - косопад, кръвотечения, отслабване на имунната система и висока смъртност.

В далечината се забелязват хълмовете, които обграждат Нагасаки, а над разрушения град се издига гъст облак от дим и прахСнимка: Getty Images

Бомбардировката остава втората и последна употреба на атомно оръжие във военен конфликт в историята.

Руините на Нагасаки след атомния взрив – разрушени сгради и промишлени съоръжения в района на бедствиетоСнимка: Getty Images

Решението, което разделя света

Президентът на САЩ Хари С. Труман защитава решението си с аргумента, че използването на атомните бомби ще сложи край на войната и ще предотврати далеч по-кървава сухопътна инвазия в Япония. В изявленията си той подчертава, че целта е била "да се съкрати войната" и да се спасят човешки животи, които биха били загубени при продължителни бойни действия.

Сред създателите на атомното оръжие обаче скоро се появяват сериозни морални колебания. На самия 9 август 1945 г. ръководителят на научния екип по проекта Дж. Робърт Опенхаймер заявява, че макар бомбата да може да помогне за по-бързото приключване на войната, нейното съществуване трябва да накара човечеството да осъзнае "колко жизненоважно е да предотвратява бъдещи войни".

По-късно Опенхаймер остава в историята с думите, произнесени след първия успешен ядрен опит "Тринити": "Сега аз станах Смъртта, разрушителят на светове."

Американският теоретичен физик Дж. Робърт Опенхаймер, известен като „бащата на атомната бомба“Снимка: АП/ Джон Руни, архив/БТА

Цитатът, вдъхновен от индуисткия епос "Бхагавад Гита", се превръща в символ на моралната тежест, която учените усещат след създаването на ядреното оръжие. 

Краят на Втората световна война

Атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки, съчетани с обявяването на война от Съветския съюз срещу Япония на 8 август 1945 г., ускоряват решението на японското правителство да капитулира. На 15 август император Хирохито обявява по радиото приемането на условията на съюзниците, а на 2 септември 1945 г. на борда на американския линкор USS Missouri е подписан официалният акт за капитулация, с което приключва Втората световна война. 

Президентът Хари Труман държи официалния японски документ за капитулация, подписан от император ХирохитоСнимка: gettyimages

Наследството на Нагасаки

И до днес атомната бомбардировка над Нагасаки остава предмет на ожесточени исторически и морални спорове. Едни историци приемат, че тя е ускорила края на войната и е предотвратила стотици хиляди жертви при евентуална инвазия в Япония, докато други я определят като ненужна трагедия, засегнала предимно цивилното население.

Нагасаки след атомната бомбардировка на 9 август 1945 г. – разрушенията в района около епицентъра на взриваСнимка: Getty Images

Днес Нагасаки е световен символ на мира и ядреното разоръжаване. Всяка година на 9 август хиляди хора се събират в Парка на мира, за да почетат паметта на жертвите и да отправят призив ядрените оръжия никога повече да не бъдат използвани.

Паркът е създаден през 1955 г. на нисък хълм на север от самия епицентър на взрива.

Снимка: БТА/AP

Комплексът се състои от пет основни зони, като сред тях се извисява Статуята на мира. Всеки детайл от нея носи дълбок смисъл. Вдигнатата дясна ръка сочи към небето, напомняйки за постоянната заплаха от ядрените оръжия. Протегнатата хоризонтално лява ръка символизира вечния мир и хармония. Леко затворените очи са израз на дълбока молитва за душите на загиналите. Сгънатият десен крак символизира медитация, докато изпънатият ляв крак показва готовността да се изправиш и да помогнеш на света.

На южния вход на парка е построен Фонтанът на мира в памет на жертвите, които след взрива са страдали от мъчителна жажда. Формата на водните струи наподобява криле на гълъб или жерав, а пред фонтана е монтирана черна каменна плоча. Върху нея са издълбани думите на малко момиче, оцеляло в атаката: "Бях толкова жадна. Имаше мазен слой по водата, но толкова много исках да пия, че накрая я изпих."

В непосредствена близост се намира монолит от гранит, който указва точния епицентър (кота нула), където на височина 500 метра избухва атомната бомба.