Учени идентифицираха първата известна жертва на чумата - ловец-събирач, който е живял преди 5000 години на територията на днешна Латвия, и е бил носител на бактерията, причиняваща заболяването, предаде Франс прес, цитирана от БТА.

Чумата е бич за човечеството от хилядолетия, като по време на опустошителната епидемия през 14-и век, известна като Черната смърт, погубва почти половината население на Европа. Нейният произход и еволюция обаче отдавна озадачават учените. Мъжът, който е обект на настоящото изследване на специалисти от университета на Кил, Германия, е наречен "RV 2039". Ловецът-събирач е бил прехвърлил 20-годишна възраст. Скелетът му е открит заедно с останките на още трима души в края на 19-и век, след което изчезва, преди да се "появи" отново през 2011 г.

Изследователите са секвенирали ДНК от костите и зъбите на четиримата и са ги тествали за вируси и бактерии. Били изненадани да открият, че ловецът-събирач е бил заразен с древен щам на чумата, причинител на която е бактерията Yersinia pestis. "Анализите на щама, който идентифицирахме, показват, че бактерията Y. pestis е еволюирала по-рано, отколкото смятахме", казва Бен Краузе-Киора от изследователския екип.

Според учените идентифицираният щам е бил от линия, която е възникнала преди около 7000 години по времето, когато в Централна Европа започва развитието на земеделието. Изследователите смятат, че бактерията периодично е прескачала от животни на хора, без да причинява големи огнища на зараза. С течение на времето тя се е приспособила да заразява хора, като в крайна сметка е еволюирала във формата, известна като бубонна чума, която се разпространява от бълхи и опустошава средновековна Европа.

"Да попаднем на тази бактерия беше наистина изненадващо", казва Краузе-Киора. Учените първоначално са търсили евентуална роднинска връзка между ловеца-събирач и останалите трима, когато са направили откритието. Бактерията Yersinia pestis вероятно е отнела живота на мъжа, въпреки че според изследователите заболяването е протекло бавно. Според тях към момента на смъртта на ловеца-събирач в кръвта му е имало високи нива на бактерията, което в изследвания с гризачи се свързва с по-малко агресивни инфекции.

Индивидите около мъжа не са били заразени, което показва, че той не е бил инфектиран от белодробна чума - силно заразна форма на болестта. Според изследователите индивидът "RV 2039" се е заразил след ухапване от гризач. При откритата бактерия липсват ключови гени, като този, който позволява бълхи да предават заразата. Това означава, че въпросната древна версия е била по-малко заразна и смъртоносна в сравнение със средновековната.

По-скорошният щам, който може да се предава от бълхи, датира отпреди около 3800 години, когато в Близкия изток и Средиземноморието започват да се формират първите "мегаградове" с над 10 000 жители. Плътността на увеличаващата се популация вероятно е провокирала еволюцията на бактерията.
Познаването на историята на Yersinia pestis може да разкрие как е еволюирал човекът, за да се предпазва. "Заинтригувани сме от бъдещите изследвания върху начина, по който тези древни заразни болести са повлияли върху настоящата ни имунна система", казва Бен Краузе./БТА