Механизмът е важен за разбирането ни за последствията от климатичните промени

Марс се намира на милиони километри от Земята, но може да предизвиква "гигантски водовъртежи" в океаните на Земята.

Екип от учени анализира проби от дълбоководни сондажи. Целта е изследването на дълбоководните океански течения. Екипът открива "климатични цикли от 2,4 милиона години", които са "свързани с цикли във взаимодействията на Марс и Земята, обикалящи около Слънцето", заявява главният автор и седиментологът от университета в Сидни Адриана Дуткевич.

Откритието може да има важни последици за разбирането ни за атлантическата меридионална преобръщаща циркулация (AMOC), океанско течение, което поддържа умерения климат в Европа - което е на ръба на колапса поради изменението на климата.

Тези "големи астрономически цикли" биха били резултат от взаимодействието на орбитите на Марс и Земята. Въпреки това, доказването на тези цикли чрез анализиране на геологията на Земята се оказа трудно.

В изследването си Дуткевич и нейните колеги разглеждат повече от 50 години научни данни за сондиране. Те открили, че дълбоководните течения променят силата си на всеки 2,4 милиона години. В пика си те могат да генерират дълбоководни "вихри" или мощни водовъртежи, които могат да достигнат морското дъно и да преместят големи количества седимент.

"Гравитационните полета на планетите в Слънчевата система се намесват едно в друго и това взаимодействие, наречено резонанс, променя планетарния ексцентрицитет, мярка за това колко близо до кръгови са техните орбити", обясни съавторът и професор от университета в Сидни Дитмар Мюлер в изявление.

Земята получава повече слънчева радиация и произтичащ от това по-топъл климат в пика на този цикъл, предполагат учените. Те откриха, че тези високи температури са свързани с повече прекъсвания в дълбоководните записи, което показва по-силни дълбоки океански течения.

Това означава, че ако AMOC се срине, както прогнозират някои учени, този цикъл може да смекчи поне част от вредното въздействие, което ще включва продължителен период на екстремен студ в Европа и Северна Америка.

"Знаем, че има поне два отделни механизма, които допринасят за силата на смесването на дълбоки води в океаните", обясни Мюлер. "AMOC е един от тях, но дълбоките океански вихри изглежда играят важна роля в топлия климат за поддържане на вентилацията на океана."

"Нашите дълбоководни данни, обхващащи 65 милиона години, предполагат, че по-топлите океани имат по-енергична дълбока циркулация", добави Дуткевич. "Това потенциално ще предпази океана от застой, дори ако [AMOC] се забави или спре напълно."

Изследването е публикувано в списанието Nature Communications.