Едва сега учените имат необходимата технология, за да ги изследват

Преди повече от половин век астронавтите от мисиите "Аполо" откриват нещо изненадващо върху пустата лунна повърхност: огромен брой миниатюрни оранжеви сфери.

Както съобщава Universe Today, учените отдавна предполагат, че тези обекти — всяко по-малко от песъчинка — датират отпреди повече от три милиарда години, когато на Луната все още е имало активни вулканични изригвания.

Според теорията, материал, изхвърлен от лунни вулкани, се е втвърдявал в малки стъклени капчици в ледения вакуум на космоса, където е оцелявал милиарди години без ерозия или атмосферни влияния.

Десетилетия по-късно учени използват съвременни микроскопски технологии, за да разгледат тези миниатюрни песъчинки в безпрецедентни детайли.

Чрез електронна микроскопия, рентгенова спектроскопия и други усъвършенствани методи, екипът открива, че всяко стъклено мънисто разказва различна история, разкривайки геоложко активно минало, изпълнено с бурни вулканични изригвания.

"Имаме тези проби от 50 години, но едва сега разполагаме с технологията да ги разберем напълно," казва Райън Олиоре, професор по физика в Университета на Вашингтон и съавтор на статия, която предстои да бъде публикувана в списание Icarus. "Много от тези инструменти биха били немислими, когато мънистата са били събрани."

Олиоре допълва, че някои от мънистата напомнят на природни процеси, наблюдавани на Земята.

"Самото им съществуване ни казва, че Луната е имала експлозивни изригвания — нещо като огнените фонтани, които можем да видим в Хавай днес," обяснява той.

Въпреки това, тяхната форма, цвят и химичен състав са напълно различни поради извънземния им произход.

Измерванията са били предизвикателство — тъй като миниатюрните проби от "Аполо" лесно реагират с кислород и други елементи в земната атмосфера, учените са трябвало да ги защитават от контакт с въздуха на всяка стъпка.

Благодарение на това детайлно изследване, историята на спътника на Земята постепенно се разкрива.

Изследванията разказват сложна история за еволюцията на Луната — "като да четеш дневника на древен лунен вулканолог", както го описва Олиоре.