Астрофизици от университета в Мичигана са намерили обяснение по какъв начин черните дупки – “най-тъмните” обекти, известни на науката - фактически осветяват цялата Вселена. Нови данни от рентгеновата обсерватория на НАСА Chandra показват, че причина за излъчванията са мощни магнитни полета.

Според учените, около половината от всички излъчвания във Вселената – от Големия взрив до днес – се дължат на веществото, попадащо в сингуларността на свръхмасивните черни дупки. Най-вероятно такъв е и произходът на излъчванията на квазарите – най-ярките обекти във всемира. В продължение на много години учените се опитват да разберат как черните дупки, сами по себе си абсолютно тъмни обекти, могат да предизвикват такова мощно излъчване.

Данните от телескопа Chandra помагат в изучаването на този проблем. Обект на изследването е системата на черна дупка GRO J1655–40, разположена в нашата Галактика. Черната дупка J1655 е обкръжена от ярък акреционен диск, в който постоянно се влива вещество от съпътстващата я звезда.

“По междугалактични стандартни J1655 се намира почти в съседство със Земята. Така тя може да се превърне в модел за изучаване на други черни дупки, включително и свръхмасивните гиганти, открити в квазарите”, обяснява проф. Джон Милър, ръководител на изследването.

Енергията на газа в акреционния диск при въртенето му около черната дупка би следвало да се преобразува по някакъв начин в енергийно излъчване. Учените предположили, че магнитни полета могат да доведат до загуба на енергия за сметка на триенето в газа и да създават потоци излъчвания, насочени извън диска. Импулсът на този поток, или “вятър”, съгласно закона за запазване на момента, трябва да е насочен навън.

При спектралния анализ е установено, че скоростта и плътността на “вятър” от диска на J1655 съответстват на данните от компютърно моделиране на потоци, породени от магнитни полета.

“През 1973 година астрофизиците лансираха теорията, според която магнитните полета могат да накарат черните дупки “да светят”, - коментира Джон Реймънд — След тридесет години, днес, ние вече разполагаме с доказателства, за правотата на това предположение”.

Магнитните полета могат да се окажат и важна част от теорията за възникването, съществуването и енергийните системи на акреционните дискове, които се формират не само около черни дупки, но и около млади, подобни на Слънцето звезди. Такъв тип дискове се наблюдават и при формиране на планети, както и при свръхплътните неутронни звезди.