Вътрешното изстиване на естествения спътник предизвиква сеизмична активност, а температурите на повърхността му варират от над 120 до минус 240 градуса по Целзий

Луната постепенно се свива, тъй като вътрешността ѝ се охлажда, а диаметърът ѝ през последните няколко века е намалял с около 50 метра. Това съобщи експертът по астрономия Евгений Бурмистров от Пермския национален изследователски политехнически университет пред руската агенция ТАСС.

По думите му процесът е започнал преди около 4,5 милиарда години, когато Луната е била значително по-горещо небесно тяло. С течение на времето вътрешните ѝ слоеве постепенно губят топлина, което води до свиване на скалите и промени в лунната кора.

"Преди около 4,5 милиарда години тя е била много гореща и оттогава вътрешността ѝ постепенно се охлажда", обясни Бурмистров. Според него това свиване не е без последствия - то е свързано със сеизмична активност, като някои лунни трусове могат да достигнат магнитуд до 5,5 по скалата на Рихтер.

Учените отдавна наблюдават, че Луната не е напълно геологически "мъртъв" обект. Данни от мисиите "Аполо" показват наличието на т.нар. лунни земетресения, причинени от охлаждането и свиването на вътрешността ѝ. Макар да са по-слаби и по-редки от земните трусове, те могат да продължат значително по-дълго заради сухата и твърда структура на лунната кора.

Една от най-големите особености на Луната са огромните температурни разлики между деня и нощта. Поради липсата на атмосфера, която на Земята регулира топлината, лунната повърхност се нагрява силно при пряка слънчева светлина, а след залез бързо губи натрупаната топлина.

"През деня повърхността на Луната се нагрява до приблизително 120-127 градуса по Целзий, а преди зазоряване се охлажда до около минус 173 градуса по Целзий", посочи Бурмистров.

Още по-екстремни условия има в дълбоките кратери около лунните полюси. Заради наклона на оста на Луната Слънцето никога не се издига високо над хоризонта в тези райони, а някои места остават в постоянна сянка. Там температурите могат да паднат до около минус 240 градуса по Целзий.

Тези постоянно сенчести кратери са от особен интерес за учените, тъй като в тях вероятно се съхраняват залежи от воден лед. Наличието на лед на Луната е една от ключовите причини бъдещите космически мисии да се насочват именно към полярните региони, където водата може да бъде използвана за производство на кислород и гориво за бъдещи бази.

Според специалистите процесът на охлаждане и свиване на Луната ще продължи още милиони години, тъй като небесното тяло все още постепенно губи остатъчната си вътрешна топлина.

Експертът отбеляза, че оста на Луната е вертикална, така че Слънцето винаги е ниско над хоризонта на полюсите на Луната. Светлината на звездата едва достига до дълбоките лунни кратери, които са в постоянна сянка. Температурите в тези кратери падат до минус 240 градуса по Целзий.