И през тази година ще продължат археологическите разкопки на нос св. Атанас до град Бяла. Археологическите разкопки около Бяла бяха инициирани от общината и продължиха от 13 юли до 30 септември миналата година. Финансирането беше изцяло от общинския бюджет и бяха проведени от ст.н.с. д-р Валери Йотов от Варненския археологически музей. Археологическите разкопки през миналата година показаха, че откритото и съществувалото на това място е не само от местно и регионално, но и от национално значение.

Става дума за откритата раннохристиянска базилика от 5-6 век, която е най-интересният археологически резултат. Това е сграда с масивни зидове от камъни и тухли, които на места са до 150 см високи. Запазените структури показват, че църквата е имала поне два етапа на строителство и няколко преустройства. В базиликата наистина има нещо много уникално и това е една част от притвора.

Обикновено в края на 5 век предверията на църквите започват да се разделят на три части. В нито една друга църква от 5-6 век по нашите земи няма такава трета част, представляваща полукръгла абсидна ниша. Има всички основания да предполагаме, че там е имало един допълнителен параклис, който се е ползвал от все още непокръстени-т.е. такива, които е предстояло да приемат християнството.

Това, което се знаеше до този момент за района е, че има една кратка бележка от две-три изречения от 1892 г. в описа на старините по Черноморското крайбрежие на основателите на българската археология, братята Хермингилд и Карел Шкорпил, които споменават, че има на нос Св. Атанас малка антична крепост. Споменава се и за църква, т.е. всичко това е било известно на братята Шкорпил, но те не са правили никакви разкопки. До 70-80-те години на ХХ в. за крепостта не се знае повече. Една оглавена от проф. Михаил Лазаров подводна археологическа експедиция в залива, южно от носа дава допълнителна информация, обобщена в малки статии в популярното тогава списание "Космос".

Към времето на ранното средновековие се отнася противодесантния вал, който е преграждал брега между реките Двойница и Панаир дере (между Обзор и Бяла). За съжаление, това интересно съоръжение, за датировката и предназначението на което има различни хипотези към днешния ден е доста разрушено. В насипа на този вал е открит и известния камък с врязани рунически букви/знаци, които се свързват с прабългарската митология.

Описвайки вала проф. Рашо Рашев също споменава за укреплението на нос св. Атанас като я определя като "малка късноантична крепост”. Основната причина дълго време да се знае малко за крепостта на носа е обстоятелството, че оценявайки добрата видимост към голяма площ навътре в Черно море в продължение на десетилетия тук е имало военно поделение, което прекратява дейността си преди няколко години.

На този първоначален етап на проучване може да се приеме, че крепостта е късноантична (ранновизантийска) и е част от голямата военно-отбранителна система изградена при византийските императори Анастасий и Юстиниян І. Обхваща площ от около 38-40 декара. Укрепителната линия се е състояла от крепостна стена и ров пред нея. Кули и порти на този етап не са локализирани. Недалеч от крепостната стена е имало казармени помещения, едно от които бе частично проучено.

Почти всички археологически обекти – крепостна стена, кула, казарма, църква са по лините на бъдещите планирани общински инфраструктурни зони като път, паркинг, пешеходни зони. Всичко това е една добра перспектива за социологизирането на района на нос Св. Атанас и превръщането му в туристически и културен център. /БГНЕС