Сумата ще е между 620,20 и 672,80 евро и ще се определя от четири критери

След дебати продължили близо пет часа Народното събрание прие на второ четене промените в Кодекса на труда, с които се регламентира новият механизъм за определяне на минималната работна заплата. В подкрепа на тези текстове гласуваха 123 народни представители, 48 бяха „против“ и 12 се въздържаха. Точката бе включена извънредно в дневния ред на парламента.

Измененията бяха одобрени с гласовете на мнозинството от „Прогресивна България“ така, както са предложени от Министерския съвет. 

Предвижда се минималната работна заплата (МРЗ) за следващата година да се определя до 15 август на текущата година, като формулата за изчисляването ѝ и конкретните показатели ще бъдат разписани в наредба на Министерския съвет. 

Веднъж на три години ще се извършва оценка на адекватността на минималната работна заплата, а председателят на Националния статистически институт ще утвърди ред и начин за определяне и публикуване на данните за издръжката на живот в деветмесечен срок от влизането в сила на измененията.

Отхвърлени бяха предложенията на ГЕРБ-СДС и ДПС оценка на адекватността на МРЗ да се прави на две години. Не беше прието и предложението на „Продължаваме промяната“ (ПП) за 2027 г. минималната работна заплата за страната да се определя в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година. Отхвърлено беше и искането на ПП текстовете, регламентиращи новия механизъм, да влязат в сила от 1 януари 2027 г.

От опозицията отправиха критики, че информацията за формулата за определяне на минималната работна заплата и отделните показатели е предоставена от Министерството на труда и социалната политика на „хвърчащ лист“ в ресорната комисия, а не е разписана в промените на Кодекса на труда. Изразени бяха опасения, че новият механизъм няма да може да се приложи за минималната заплата за 2027  г., тъй като един от критериите – издръжка на живот, ще бъде определен след девет месеца.

От опозицията също така отбелязаха, че със социалните партньори е постигнато съгласие по конструкцията на механизма, но не и за размера на МРЗ за догодина.  

Заместник-министърът на труда и социалната политика Надя Клисурска обясни, че с тези промени се приема нов механизъм за определяне на минималната работна заплата, така че тя да изпълнява едновременно две основни функции – социална и икономическа. Тя акцентира върху постигнатия консенсус със социалните партньори по този механизъм. Критериите са в Кодекса на труда, а в наредбата - реда и начина на изчисляване на МРЗ и сътрудничеството с организациите на работниците и служителите и на работодателите, посочи тя. Клисурска отбеляза, че в Кодекса на труда сега пише, че до 1 септември трябва да е определена минималната заплата, а миналата година е приета на 13 ноември.

Министерският съвет определя размера на минималната работна заплата, това е устойчиво, откакто съществува този кодекс, посочи още тя.

Акцент по време на дебатите беше евентуалният размер на минималното възнаграждение за 2027 г. Председателят на Комисията по труда, демографската и социалната политика Венко Сабрутев („Продължаваме промяната“) коментира, че с новия механизъм хората с най-ниски доходи ще получават със 73 евро по-малко, колкото е средната сметка за парно на едно домакинство.  

Иван Ангелов от „Прогресивна България“ определи това като лъжа и посочи, че при сега предложения механизъм МРЗ ще бъде между 620,20 и 672,82 евро и няма как хората да получат със 73 евро по-малко. Няма да бъдем държава на минималната работна заплата, искаме всички български граждани да се развиват и да взимат достойни заплати, заяви той. Това може да се случи само с повишаване на иновативността и производителността на труда, добави Ангелов.  

Венко Сабрутев уточни, че по старата формула е трябвало минималната работна заплата да е 693 евро, с новия механизъм МРЗ ще бъде в диапазона между 620 до 672 евро и оттук идват тези до 73 евро по-малко. По думите му управляващите намаляват доходите.  

Георги Георгиев („Възраждане“) коментира, че стойността на минималната работна заплата в момента не е ясна, единственото ясно е, че тя ще върви надолу. Ще ощетите 500-600 хиляди български граждани, може с 18 евро или повече, посочи той.

Айтен Сабри (ДПС) отбеляза, че статистиката показва, че между 25 и 30 % от работниците в България получават минимална работна заплата и София не е България. Идеята е хората да знаят коя е минималната работна заплата, която ще видят във фиша си, обясни тя. „Идеята е хората да бъдат защитени и с това, което получават, да могат да си покриват сметките. Ако отидеш в магазина, не те питат каква е формулата за изчисляване на минималната работна заплата, а ти казват цена", добави тя.

На свой ред Милена Недева от "Прогресивна България" обясни, че като показатели за изчисляване на МРЗ са посочени средногодишното изменение на цените в малката потребителска кошница и производителността на труда за десетгодишен период.

В отговор Иван Ангелов благодари за уточнението, че минималната заплата ще се намали с до 73 евро, но отбеляза, че това е, ако приемем, че няма да има никакво увеличение. Уверявам ви, такова ще има, заяви той.