На 11 ноември 1572 година астрономът Тихо Брахе описва наблюдението на много ярка “нова звезда” в съзвездието Касиопея. Днес наричаме тия звезди свръхнови. Брахе наблюдава звездата до март 1574 година, когато нейният блясък намалява. Преди това, тя превъзхождала по светимост дори Венера. В наши дни астрономите използват далеч по-съвършени средства, за да открият “светлинно ехо” от избухването на свръхнови. Телескопът Subaru, който се намира на Хаваи, е един от уредите, които помагат на учените в тези търсения, пише space.com.

В свръхнови се превръщат онези звезди, които в процеса на своята “смърт” избухват, излъчвайки огромни количества енергия и светлина. Част от излъчената светлина обаче среща по пътя си към нас частици прах от междузвездните облаци и в резултат на това нейното пътуване “се забавя” с години. Учените наричат този ефект “светлинно ехо”.

През септември астрономите използват Faint Object Camera and Spectrograph (FOCAS) – инструмент, част от телескопа Subaru, за да уловят светлинното ехо от избухването на свръхновата звезда, наблюдавана от Брахе през 1572 година.

Резултатите от изследването са публикувани в новия брой на списание Nature. От тях става ясно, че звездата е била типичен представител на клас Ia свръхнови звезди. Този клас се “раждат” от бели джуджета, които са единият от компоненти от близко обикалящи двойни системи звезди. При акумулирането на газ от звездата компаньон, веществото в бялото джудже достига по-високи нива на компресия. Това, предполагат учените, води до спонтанното предизвикване на ядрена реакция в ядрото на звездата, а от там и до взрива на свръхновата.

Този тип свръхнови са също и първичните източници на тежките елементи във Вселената и играят важна роля като “километрични” знаци при определяне на разстоянията в космоса. Данните от изучаването на свръхновата, наблюдавана някога от Тихо Брахе, позволяват тя да бъде с точност класифицирана като свръхнова от клас Iа. Това е първата прецизно класифицирана свръхнова в нашата галактика.