Китай изстреля ключов модул на нова постоянна космическа станция, във все по-амбициозната космическа програма на Пекин, съобщава БиБиСи.

Модулът Tianhe или "Небесна хармония" - който съдържа жилищни помещения за членовете на екипажа - беше изстрелян от космическия център за изстрелване Wenchang с ракета Long March-5B.

Китай се надява новата станция да заработи до 2022 г. Единствената космическа станция в момента в орбита е Международната космическа станция, от която Китай е изключен.

Китай закъсня в космическата надпревара. Едва през 2003 г. изпраща първия си астронавт в орбита, което го прави третата страна след Съветския съюз и САЩ.

Досега Китай изпрати в орбита две предишни космически станции. Tiangong-1 и Tiangong-2 бяха пробни станции, които позволяваха само относително кратък престой за астронавти. Новата станция ще може да работи поне 10 години.

Пекин планира да има поне още десет подобни изстрелвания, носещи повече модули, преди завършването на космическата станция Tiangong през следващата година, която ще обикаля Земята на височина от 340 до 450 км.

Единствената настояща космическа станция в орбита е МКС, която е сътрудничество на Русия, САЩ, Канада, Европа и Япония. Китай е блокиран от участие.

МКС трябва да бъде пенсионирана след 2024 г., което потенциално може да превърне китайската станция единствената космическа станция в орбитата на Земята.

Изстрелването идва месец след като Китай и Русия обявиха плановете си да построят заедно космическа станция на повърхността на Луната.

Чен Лан, анализатор, специализиран в космическата програма на Китай, каза пред "Франс прес", че проектът е "нещо много голямо". "Това ще бъде най-големият международен проект за космическо сътрудничество за Китай, така че е от голямо значение", каза той.

През последните години Китай не крие своите космически амбиции. Китай вложи значително финансиране в своите космически усилия и през 2019 г. стана първата страна, изпратила отвинтен марсоход в далечната страна на Луната.

Президентът Си Дзинпин е застанал зад космическите усилия на страната и китайските държавни медии редовно поставят "космическата мечта" като една стъпка по пътя към "националното подмладяване".

Китайската космическа програма наскоро върна първите нови лунни проби от повече от 40 години и очаква да кацне със сонда и марсоход на повърхността на Марс по-късно следващия месец, пише АП.

Космическата програма е източник на огромна национална гордост и премиерът Ли Кецян и други висши цивилни и военни лидери наблюдаваха изстрелването за новата станция на живо от контролния център в Пекин. Поздравление от държавния лидер и ръководител на управляващата комунистическа партия Си Дзинпин е прочетено за служителите в космическия център Wenchang.

Изстрелването продължава "стратегията от три стъпки" за изграждане на пилотирана космическа програма на Китай и отбелязва "важен водещ проект за изграждане на мощна държава в областта на науката и технологиите и космоса", се казва в съобщението на Си.

Най-малко 12 астронавти се обучават да летят до станцията и да живеят в нея, включително ветерани от предишни полети, новодошли и жени, като първата мисия с екипаж, Шънджоу-12, се очаква да стартира до юни.

Tianhe ще има докинг порт и също така ще може да се свързва с мощен китайски космически спътник. Теоретично може да бъде разширена до шест модула. 

Tianhe е с размерите на американската космическа станция Skylab от 70-те години на миналия век и бившата съветска станция "Мир".

Основният модул ще осигури жизнено пространство за шест астронавти по време на смяната на екипажа, докато другите му два модула, Wentian или "В търсене на небесата" и Mengtian, или "Мечта за небесата", ще осигурят място за провеждане на научни изследвания експерименти, включително в медицината и свойствата на космическата среда.

Китай започна да работи по проект за космическа станция през 1992 г., точно когато космическите му амбиции се оформяха. Необходимостта да се извърши това самостоятелно се засили, след като бе изключена от МКС, главно поради възраженията на САЩ относно тайния характер на китайската програма и тесните военни връзки.

Заедно с още мисии с екипаж, Китай стартира двойка експериментални едномодулни космически станции - Tiangong-1, което означава "Небесен дворец-1" и неговият наследник Tiangong-2. Първият изгоря след изгубен контакт и орбитата му се разпадна, докато вторият бе изваден успешно от орбитата през 2018 г. Екипажът на Tiangong-2 остана на борда 33 дни.

Докато НАСА трябва да получи разрешение от неохотния конгрес, за да се свърже с китайската космическа програма, други страни са далеч по-малко неохотни.

Очаква се европейските държави и ООН да си сътрудничат при експерименти, които ще бъдат направени на завършената китайска станция./news.bg