Те, както и прашките, имат Y форма, но видимата прилика не е единствената причина да се харесват толкова много на поколението, за което буквата Y се превърна в етикет. Джапанките са неудобни и нехигиенични, колкото и гащите с каишка, но изживяват ренесанс. Въпреки резервите на специалистите по краката.

Последното предупреждение отправят британски застрахователи. Проучване на пътните инциденти от последните години установи, че едва придържаните към крака подметки са най-неподходящите за шофиране. Защото се оказали виновни за повече катастрофи, отколкото високите токчета.

За много хора тази новина е изненада. Но най-впечатлен вероятно е авторът на катаджийската идея отпреди няколко години пътните патрули да правят хайки и да
мерят токчетата на жените зад волана. А ако линийката покаже повече от 10 сантиметра - да глобяват. Обяснението беше, че сексапилните обувки пречат на жените да скочат на спирачката. Резултатът от забавянето бил кръгло 100 катастрофи всеки месец.

Според цитираното британското изследване на ток кракът успява да закове педала за 0,02 секунди, но реакцията отнема 2 пъти повече време, ако е с джапанка. По международни стандарт, ако кола с 50 км в час удари човек, теоретично шансът да остане жив е 50%, а при 70 км в час - нула, аргументираха се нашите катаджии. Всъщност едва ли имат точна статистика за причините за катастрофите. Но според британското изследване, поръчано от "Сайлъс уиилс", джапанката удължава средно с 3,5 м спирачния път при 60 км в час.

В антикласацията на втора позиция са шофьорите, които карат на бос крак, следвани по петите от шофирането с остри токчета, с еспадрили и с отворени сандали. Но подметките с каишка между пръстите водят и по това, че са и сред най-коварните от здравословна гледна точка. Въпреки всички предупреждения джапанките ентусиазирано шляпат по целия свят. От древността до сегашния си разцвет може да бъдат видени по краката на бедни и богати, изискани и непукисти, претенциозни и скромни. У нас стъпват за сефте в средата на миналия век. Но се купуват само за баня и за плаж. Днес са толкова масови, че се превръщат в ориентир кога наистина е дошло лятото. Господстват и на улицата, и на официални срещи.

По това сме ги стигнали американците. Джапанката прецапа през дрескода, след
като шампионки по лакрос се издокараха с тях за среща в Белия дом с тогавашния му стопанин Джордж Буш. А откакто по време на ваканцията си президентът Обама бе щракнат с пляскащите петата обувки, и високопоставени политици нямат задръжка да се пускат така на публични места. Стилистите не са единни кое в тази мода може и да мине за добър вкус и кое граничи с гротеска. Единственото, което все пак изключват, е
подметката с каишка да се носи с чорапи.

Медицината обаче е категорична, че постоянното разкарване с джапанки е толкова лошо, колкото и инквизицията на супервисоките токчета. Само че по различен начин. Но лекар да е спрял която и да е мода? Е, и те си знаят, че няма как.
Затова просто дават съвети как да изберем по-малкото зло.
Въпреки че краката са "проектирани" да ходят боси по естествени повърхности на земята (пръст, трева, пясък, дори чакъл), те не са годни да издържат набиването
върху бетон, асфалт и стомана - трите кита на съвременното градоустройство.

Начинът, по който краката са разположени, осигурява основата за нормалната позиция на скелета. Дори незначителни промени в естествената по природните закони позиция с течение на времето може да доведе до деформации. А с тях идват мъките и заболяванията.

ТРАВМИ В ДЪЛБОЧИНА ЧАК ДО КОСТИТЕ - пошляпващата подметка няма никаква система за намаляване на шока от стъпването в бетонната джунгла, в която живее модерният човек. Честа заблуда е, че джапанките са перфектни за работно място, което не изисква ходене, но предполага много часове прав. Щетите за скелета са еднакво големи и в двата случая. Стоенето или ходенето дълго време с тези халтави обувки може да предизвика "набиване" или дори микро пропуквания на костите на ходилото.

РИСК ЗА ПРЪСТИ ЧУКЧЕТА И КОКАЛЧЕТА КАТО КЕСТЕН - оскъдните каишки не осигуряват стабилност на крака при ходене. Пръстите инстинктивно се опитват да задържат подметката за крака, доколкото могат, но това води до повтарящо се напрежение в стъпалото. С течение на времето постоянното стискане провокира свръхнатоварване на мускулите. Сред възможните последици са тендинитът и възпалението на сухожилията, които свързват мускулите на стъпалото с костите. В екстремни случаи може да се стигне до разтегляне или дори скъсване на сухожилие. Ако джапанката е постоянната обувка продължително време, сме заплашени от деформация - пръсти с формата на чук. Може също да спомогне за появата на т.нар. кокалчета или рязко увеличаването на вече съществуващи. Затова за хората с такъв проблем "японските сандали" са толкова неподходящ избор, колкото и възмалки или тесни и остри чепици.

МЪЧАТ ОТ ПЕТАТА ДО КРЪСТА, РАЗВАЛЯТ ПОХОДКАТА - с големи крачки рискуваме да "изстреляме" обувката нанякъде. Изследвания са показали промяна в траекторията и вертикалната сила при стъпване. Обутите с джапанки приплъзват краката. Ходенето е превърнато в пренасяне на джапанката от едно място на друго. Нарушена е нормалната последователност пети-пръсти - стъпва се с цяло стъпало. Това влошава кръвообращението и натоварва скелета от глезена до кръста.

ПРЕКИЯТ ПЪТ КЪМ ДЮСТАБАН - липсата на опора за свода може да задълбочи или да доведе до плоскостъпие. Състоянието не е просто повод за шеги, а необратимо състояние. Друг проблем е, че ако заради липсата на опора се възпали снопът съединителна тъкан от петата до пръстите, наречен плантарна фасция, това може да доведе до заболяване. Това е и най-масовата причина за болки в ходилото и петата. Освен джапанките за това състояние може да спомогнат и износени обувки или бягане по твърд терен, както и липса на двигателна култура при спортуване.

МИКРОБИТЕ ОТ УЛИЦАТА В РЕАЛНИ ГРАНИЦИ - учен от университета в Маями направил експеримент и преброил 18 000 бактерии - включително стафилококи и такива от фекалии, върху популярната лятна обувка за свободното време. Човек би помислил, че намазването с крем, преди да обуе неудобния аксесоар, е най-доброто, което може да направи за краката си. Това е вярно само в случай, че ще си стои вкъщи. Иначе мазният филм привлича всички прашинки от уличния прахоляк, а с него и микробите.

ПРЕВРЪЩАТ ПЕТАТА В БАРАБАН - когато задната част на ходилото се отделя от джапанката, тя на практика няма никакво омекотяване при насрещното движение и непрекъснато понася удари. Затова се препоръчва поне да се избират моделите със задна каишка, която да придържа подметката към крака. Друг сравнително щадящ подход е да се търси по-дебела и омекотена отгоре подметка или изработена от ударопоглъщаща материя. Възможно най-доброто е ортопедична подметка със силиконови подплънки.

МАЗОЛИ ПО ВЪЗГЛАВНИЧКИТЕ И ИЗТЕЗАНИЕ ЗА ПРЪСТИТЕ - за разлика от по-оформените обувки, тези нямат достатъчно материал, който да поддържа крака. Неизбежната каишка между палеца и втория пръст е твърде груба за това деликатно място. Постоянното търкане може да свали кожата и да направи болезнени мазоли. Но не обвинявайте образуванието - то е начин на организма да пази от увреждане по-дълбоките слоеве. Триенето води до мазоли и по най-болезненото място - възглавничките на стъпалото. Улеснява и потенето и забърква бактериална супа за краката. Не ви се вярва? А какво правите, когато искате да стоплите ръцете си? Триете ги и - готово. Аналогично е при мърдането на краката в джапанката, но в жегата те се и потят. А бацилите се множат.

Как да избираме джапанки, за да е най-малко злото?

Ето какво съветват ортопедите:

Размерът има значение
Джапанките с номера S, М и L, както често ги предлагат по сергиите, просто не са добър вариант. Като при всяка обувка, номерът трябва да е вашият. Ако носите 38, трябва да търсите 38. И да не се хващате на номериране ала чорапите, като например 35-39. Кракът ви не бива да стърчи от повърхността, отредена за ходилото.

Тест с огъване
Ако подметката се огъва лесно... Вероятно бихте продължили грешно изречението, защото универсалното правило за други обувки тук не важи. Ако можете да направите от подметката обръч или дъга, това е минус - значи пръстите ви ще полагат голямо усилие да я задържат към стъпалото. Желателно е да се поддава на деформация само на едно място, при това леко.

Грижа за свода
Желателно е каишките да са дебели и да обхващат по-голяма част от крака. Ако имате проблеми с ходилото, задължително трябва да търсите варианти с вградена ортопедична подложка или да сложите стелка (залепват се!) с бабунка за повдигане на малкия свод.

Материалът
Винаги е по-добре да се избира мека кожа вместо гума, въпреки че това в представите ни е повече чехъл, отколкото джапанка. Дори да сте си избрали идеалната джапанка, трябва отначало да я броите за едногодишна. За един сезон този тип обувки се деформират и трябва да се подменят. /24chasa.bg