Министерство на отбраната предприе стъпки за осигуряване на финансов ресурс за изграждане на отбранителни способности на страната ни чрез механизма SAFE на Европейския съюз. Механизмът предоставя възможност за увеличаване на разходите за отбрана чрез дългосрочен заем от ЕС, обвързан с конкретни отбранителни проекти. Във връзка с това страната ни активира т.нар. ескейп клауза по Пакта за стабилност и растеж (решение на МС от 30 април т.г.), което ще позволи разходите за отбрана, до определено ниво, да не се отчитат при бюджетния дефицит. 

Това заяви министърът на отбраната ген. Атанас Запрянов пред конференцията на тема "НАТО след Хага’25: Българското измерение", организарана от Атлантически клуб в България и Съюз на офицерите от резерва „Атлантик“ (СОРА). Тя се проведе на 31 юли 2025 в Централния военен клуб.

Ето основните акценти в изказването на министър Запрянов:

Преди да адресирам решенията от Хага, бих желал да ги поставя  в актуалния стратегически контекст.  

Европейските граждани живяха в мир, просперитет и благоденствие 70 години след края на Втората световна война.

Днес светът е коренно различен – войната, която се води на няколкостотин километра от нас в Украйна, конфликтите в Близкия изток и Африка, нестабилността в Западните Балкани, изостреното геополитическо противопоставяне, предизвикателствата на изкуствения интелект и на киберсигурността и много други.

Войната в Украйна разруши съществуващата система за сигурност в света. Нарастващата мощ на Китай и неговите аспирации в Азия заплашват свободата на корабоплаването в Южнокитайско море. Китай е основен икономически конкурент на САЩ.

В икономически план Китай е по-силен от бившия Съветски съюз. В същото време военната мощ на Китай нараства с големи темпове - Китай обновява  въоръжените си сили и те се превръщат в сериозен военен конкурент.

В тази ситуация, отчитайки значителната геополитическа промяна в света, новата американска администрация направи преоценка на възможностите си за реагиране на кризи. САЩ не могат да поддържат стратегия за водене на две големи войни едновременно и поради това поискаха европейските съюзници да поемат повече отговорност за собствената си сигурност и съответно за конвенционалната отбрана на Европа.

На този етап САЩ все още осигуряват най-големия дял от способностите в колективната отбрана на НАТО. При създаването на НАТО през 1949 г. САЩ предоставят 50% от отбранителните способности за колективната отбрана на алианса, а през 2008 г. техният дял нараства на 75 %, т.е САЩ осигуряват 2/3 от способностите на НАТО. Това представлява съюзническата солидарност. В действителност САЩ притежават уникални възможности, които Европа не притежава като глобалната противоракетна отбрана, стратегическия въздушен транспорт, военноморската мощ и др.  Ядреното възпиране за Европа е немислимо без САЩ. 

На този фон Европа е привилегирована да разполага с такава международна политико-военна организация, която е ангажирана със сигурността в евро-атлантическата зона. В тази сложна международна обстановка колективната отбрана, силната трансатлантическа връзка и единството на всички 32 държави членки са особено ценен геополитически ресурс.  

Срещата на върха в Хага потвърди именно тези фундаментални черти на НАТО - първо, ангажиментът на всички държави членки към чл. 5 на Вашингтонския договор и второ, силната трансатлантическа връзка и ангажиментът на САЩ към чл. 5 и европейската сигурност.

По този начин Срещата на върха излъчи недвусмислено послание към всеки потенциален противник, че нашата обща решимост за защита на територията и населението на съюзническите държави е абсолютна и непоколебима.

НАТО е отбранителен съюз и това няма да се промени, но не бива да има съмнение, че атака срещу един от нас ще бъде посрещната с решителен отговор. Единството в Алианса и колективният ангажимент към чл. 5 от Вашингтонския договор и колективната отбрана са неоспорими.

За постигането на този ангажимент обаче в тази сложна среда на сигурност държавите членки са единни, че НАТО трябва да стане по-силен, с по-справедливо разпределение на отговорностите и с повече способности съюз. Изграждането на способности за възпиране и отбрана обаче, адекватни на съвременните предизвикателства, изискват значителен финансов ресурс. 

Именно затова във фокуса на срещата на върха бе въпросът за значителното увеличаване на инвестициите в отбраната, а също и засилването на индустриалния отбранителен капацитет, по-нататъшното укрепване на възпиращия и отбранителен потенциал на Алианса и гарантирането на дългосрочна подкрепа за Украйна. 

НАТО е структурирана военно-политическа организация.

НАТО разработи нови планове за отбрана, като изпревари войната в Украйна с тези планове. Целта на тези планове  е да се защити всеки един инч от територията на съюзниците с използването на военния инструмент на сила. Предвид нарасналите заплахи, новите съюзни планове налагат многократно по-високи количествени и качествени изисквания към отбранителните способности.

Но основен въпрос остава дали тези планове са изпълними, дали НАТО разполага със съответните военни формирования?!

Понастоящем съществува дефицит в изпълнението на отбранителните планове и с 2% разходи за отбрана този дефицит не може да бъде попълнен. А отбранителните планове и тяхната изпълнимост имат важна роля за възпирането. 

На базата на тези отбранителни планове НАТО формулира нови Цели за способности 2025 и ги разпредели към държавите членки за изпълнение. Изискванията на новите Цели за способности 2025 са с 30 % по-високи от предишните цели.

Това означава, че всяка държава членка трябва да изгради много повече отбранителни способности за принос към колективната отбрана, като боеготови военни формирования, военни щабове, инфраструктура, логистика и др.

Но с настоящите 2 % разходи за отбрана не биха могли да се покрият  30% по-високи изисквания за способности. Поради това се налага увеличаване на разходите и на базата на математически изчисления е преценено, че 3.5% от БВП разходи за отбрана са необходими за изпълнение на Целите за способности, свързани с отбранителните планове.

Този подход се възприема от държавите членки като напълно оправдан и политически защитим, предвид предизвикателствата и заплахите пред Алианса и препотвърдената стратегическа оценка на НАТО за Русия като основна, пряка и дългосрочна заплаха за евро-атлантическата сигурност. 

Поради това, ключово решение от срещата в Хага бе именно поемането на ангажимент за достигане на 5% от БВП разходи за отбрана до 2035 г., от които 3.5% за основни отбранителни разходи и 1.5% за допълнителни разходи, свързани със сигурността и отбраната като например изграждане на инфраструктура за военната мобилност, гражданска защита, кибер сигурност, устойчивост, отбранителна индустрия, иновации и др. Това е продиктувано от изискването за изпълнение на отбранителните планове. 

Паралелно с увеличаване на разходите за отбрана, силен акцент се поставя и върху повишаване на капацитета на отбранителната индустрия, засилване на трансатлантическото индустриално сътрудничество и премахване на търговските бариери между съюзниците, което е необходимо условие за ускореното изграждане на отбранителни способности. 

Министерство на отбраната разглежда поетия от държавните и правителствени ръководители ангажимент за повишаване на инвестициите в  отбрана като сериозно задължение за страната ни, но и като възможност в три направления:

Първо, това е възможност за повишаване на отбранителните способности на Българската армия чрез реализиране на повече проекти за модернизация на въоръжените ни сили. Новите Цели за способности 2025 поставят значително по-високи изисквания към страните членки, в т.ч. и към България, които съответстват на новите отбранителни планове на Алианса. 

Водещ за България е въпросът за засилване на възпиращите и отбранителни способности на НАТО на Източния фланг и в региона на Черно море, чрез ефективното изпълнение на отбранителните планове, модернизацията на въоръжените сили и инвестициите в развитие на способности. Изпълнението обаче изисква значителен финансов ресурс.

Второ, това е възможност за българската отбранителна индустрия - за привличане на повече инвестиции, за иновации и трансфер на високи технологии или както го определи ГС на НАТО Марк Рюте това е „масивен отбранителен дивидент“ за икономиките на съюзниците. През следващите години увеличените разходи за отбрана от националните бюджети ще преминат в отбранителните индустрии на страните членки чрез конкретни поръчки за отбранителни продукти. От всяка страна членка зависи какъв дял от този ресурс ще привлече за собствената си икономика. Министерство на отбраната разработи Насоки за развитие за българската отбранителна индустрия, които да послужат за разработване на стратегия за бъдещото развитие на индустрията. Този месец бе подписан Меморандум за подобряване на взаимодействието между българската отбранителна индустрия и изпълнителната власт.  

Трето, това е възможност за развитие на транспортната инфраструктура на страната ни чрез приоритизиране на инфраструктурни проекти имащи значение за военната мобилност (като напр. Дунав мост 3). Такива проекти допринасят не само за военната мобилност, но и за развитието на икономиката, търговията и свързаността. Те могат да получат и европейско финансиране по линия на Механизма за свързаност на Европа. 

Министерство на отбраната предприе стъпки за осигуряване на финансов ресурс за изграждане на отбранителни способности чрез механизма SAFE на Европейския съюз. Механизмът предоставя възможност за увеличаване на разходите за отбрана чрез дългосрочен заем от ЕС, обвързан с конкретни отбранителни проекти. Във връзка с това, страната ни активира т.нар. ескейп клауза по Пакта за стабилност и растеж (решение на МС от 30 април т.г.), което ще позволи разходите за отбрана, до определено ниво, да не се отчитат при бюджетния дефицит. 

Страната ни вече заяви интерес за участие в инструмента SAFE, като за предприемане на тази първа стъпка бе взето решение на Министерския съвет. Следващ етап от процеса е разработването на план за изпълнение на конкретни проекти за модернизация на българските въоръжени сили, който трябва да бъде внесен в Европейската комисия до края на ноември т.г. 

Предстои разработването на Национален план за увеличаване на инвестициите в отбраната. 

По отношение на Украйна българската позиция винаги е била ясна и категорична - в подкрепа на независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна в международно признатите й граници, както и за правото на страната за самоотбрана и суверенното й право сама да определя собственото си бъдеще и път на развитие, както и договорености в сферата на сигурността.  

България високо оценява усилията на администрацията на президента Тръмп да работи активно за спиране на агресията на Русия срещу Украйна и за постигане на справедлив и устойчив мир чрез преговори. Същевременно трябва да се осигурят силни преговорни позиции за Украйна, поради което помощта трябва да продължи. 

Министерство на отбраната продължава да анализира възможностите за предоставяне на следващи траншове военно-техническа помощ за Украйна (военна техника и оборудване с отпаднала необходимост), в съответствие с решението на Народното събрание.