Преданията твърдят, че февруари (и януари) се появява по идея на втория цар на Рим - Нума Помпилий

Човек е така устроен, че му е нужен порядък в света, който го заобикаля. За да разбере случващото се са му нужни ориентири, а може би най-важният от тях е онзи, който да подрежда времето му в различни по продължителност предвидими времеви интервали.

Календарът е едно от човешките изобретения, които с право може да се нарекат определящи за функционирането на обществата.

Календарната система, която внася синхрон в целия ни безпорядък, сме свикнали да приемаме като даденост. Не се замисляме, защо я наричаме Григориански календар, но знаем, че всяка година има по 365 дни, а веднъж на 4 години добавяме по 1 ден към края на най-късия месец – февруари. Рядко обръщаме внимание на разпределението на дните в месеците, а още по-малко хора са се питали, защо февруари е с по-малко дни.

Появата на странния февруари

Февруари се появява в календара на древния Рим. Според ромуловите правила годината у римляните имала 10 месеца и продължавала само 304 дни. Дните между края на декември (десетия) и първия месец от новата година, просто били “извън календара”. Според преданията, февруари се появява по времето на наследника на Ромул – вторият цар на Рим – Нума Помпилий. В стремежа си да се създаде синхрон между лунните и слънчевите фази, описваният като един от най-мъдрите хора за своето време, Нума въвежда два нови месеца – януари, посветен на най-древния римски бог Янус и февруари.

Името на февруари идва от Фебруус – етруският бог на подземното царство (по-късно бива “асимилиран” от гръцкия си еквивалент Хадес и римския му "наследник" Плутон) и свързаните с него ритуали по пречистване (februa, februare, februum), които римляните извършвали по време на Луперкалиите, провеждани между 13-тия и 15-тия ден на месеца.

За да се запазва синхрона в лунно-слънчевия календарен цикъл и сезоните, през определено време февруари бил орязван до 23 или 24 дни и се вмъквал цял нов месец от 27 дни. Наричали го мерцедоний и с него “високосните години” ставали с по 377 или 378 дни. Не е ясен механизмът на изчисляване на тия високосни години; случвало се веднъж на две или три години. Задължение на понтифекс максимус (върховният жрец) било да реши кога и как да се “вмъкне” нужното време. Заради натрупване на грешки, или когато на жреца не му се занимавало с календара, имало периоди, в които март си бил чисто зимен месец, а лятото настъпвало чак през октомври.

Цезар - дойде, видя... и оправи календара

Когато Юлий Цезар превзема Египет се запознава с техния календар (и прекарва чудесно времето си в компанията на Клеопатра). Египетският календар по онова време вече над два века съчетава лунния и слънчевия цикли. Цезар дава задача на учения Созиген да състави по този образец календар, който е въведен в Рим на 1 януари 46 г. пр.н.е. Тази година е тотално и буквално сбъркана: за да навакса цялото разминаване между сезоните и месеците Цезар определя 46 г. пр.н.е. да е с продължителност от цели 445 дни.

Тази реформа и въвеждането на Юлианския календар донякъде оправя нещата. Февруари се определял с 28 дни, а веднъж на всеки 4 години се вмъквал по един допълнителен ден. Вмъкването ставало шест дни преди мартенските календи (ante diem sextum calendas martii), т.е. шест дни преди първия ден на март – след 24 февруари. (Вътре в месеца римляните броели дните по различен начин от този, който днес ползваме. Първият ден на месеца се наричал календи, отбелязвал новолунието (от латинското calare – обявявам) и тогава се обявявало дали 5-ият или 7-ият ден ще е следващият “опорен”. Средата на месеца наричали иди, денят, в който се пада пълнолунието. 15-то число се падало на идите, но само през месеците март, май, юли и октомври. През останалите месеци идите били на 13 число. Ноните (от числото 9) бележели деветият ден преди идите, т.е. седмо число в месеците март, май, юли и октомври и 5-то число в останалите осем месеца). Понеже се получавали два пъти по “шест дни преди мартенските календи”, наричали годината annus bis sextus. По-късно, преминавайки през гръцки, “бис сектус” се трансформира в славянските езици до “високосна”.

Защо обаче, не са разделили месеците на две - половината с по 30 дни, другата половина с 31? 

Суеверието било по-силно от разума

За римляните месецът с четен брой дни бил лош месец, затова и всички (преди реформата на Цезар) съдържали нечетен брой. Само февруари – месецът на пречистването, последният в годината (до 153 г. пр.н.е. именно тогава е приключвала годината. 1 януари става начало на годината точно през тази година, но налагането му е продиктувано по чисто прагматични причини, които са за друга история) – остава с “лошите” четен брой дни.

Откъде идват календарните неволи

Всичките ни проблеми с календара възникват от една проста причина - периодът, за който планетата ни извършва една обиколка около звездата ни (Слънцето) не е обвързано с времето, за което Земята извършва един оборот около оста си (т.е. денонощието). За да се случи първото (годината) са необходими 365,2422 от второто (дни). От древността човек е опитвал да примири тези несъответствия.

На историята е ивзестно, че преди около 5100 години се появяват първите опити за календарни системи; възникват в обществата около Нил (ранните египтяни) и далеч на изток в земите на днешен Китай. Битът на тези общности изисквал да имат такава система, с която да определят времето, по което да извършват определени дейности. За ранните системи за наблюдение на времевите отрязъци най-достъпно е измерването на лунните цикли.

Но лунните месеци са с продължителност средно 29,5 дни, което прави години с продължителност от само 354. Резултатът от придържане към лунното време е, че много бързо се натрупва грешка и се появяват големи отклонения със сезоните - практически на всяка лунна година се падат 11 дни изоставане от сезонното редуване.

При други древни календарни системи, каквато е шумерската, която датира от почти същото време, годинат просто е поделяна на 12 месеца от по 30 дни всеки. И в тези системи 360-те дни в годината са с близо седмица по-малко от реалното ни годишно пътуване около Слънцето.

Египтяните, когато приемат от шумерите този календар, намират лесно решение - в края на всяка година с 12 месеца по 30 дни добавяли пет празнични дни. И така, докато стигнем до Цезар. Преди неговата реформа римското лунно календарно време се е разминало със сезоните с около три месеца.

Но дори и след въвеждане на Юлианския календар си остава един нерешен проблем. Добавяният във високосните години ден е малко по-дълъг от остатъчните 0,242 дни от слънчевата година. Казано по-просто, календарната година става с около 11 минути по-кратка от слънчевата. Нищо работа, но не и за дълги периоди от време - на всеки 128 години се натрупва цял ден разлика.

Наглед малкото несъответствие при въведената от Цезар система придобива осезаеми размери векове по-късно. По времето на папа Григорий XIII важни дати за живеещата под ритъма на християнските празници Европа, се разминават с "нормалното" сезонно време с около 10 дни.

Изключително деен и реформаторски настроеният папа Григорий XIII извършва през 1582 г. календарна реформа, която - след поредното драстично възприемане на тактиката за изкривяване на времето - връща синхрона между сезони и календарно време. Григорий решава нещата просто - маха 10 дни от октомври на споменатата година и определя правилото, по което да се вмъква високосният ден.

Настоящето и бъдещите проблеми с календара

В Григорианския календар, който ползваме днес, пропускаме да добавяме високосен ден в години, които се делят на 100 - 1900 г., например не е високосна. Но добавяме високосен ден, ако се делят и на 400, какъвто беше случаят с 2000 г. Никой жив човек днес не помни последния изгубен високосен ден, но точно премахването на тези три високосни дни на всеки 400 години поддържат календара ни в относителен синхрон със сезоните.

Григорианската календарна система прави дробните дни на слънчевата година и календара на високосната година почти равни, като понякога пропуска високосен ден.

При тази система средната продължителност на годината от 365,2425 дни е само с половин минута повече от слънчевата година. Това ще рече, че за да се получи разминаване с един ден от сезонния цикъл, ще са нужни 3300 години.

Да му мислят идните поколения след 30 века, когато ще им се наложи да решават как да вмъкнат един ден в някоя година, "за да оправят нещата"!