Един пациент използва инженерните си умения, за да "поправи" дефект на собствената си аорта. А после разработва персонални полиестерни "ръкави" срещу разкъсване на отслабените кръвоносни съдове на още 30 души. Тал Голсуърти страда от синдрома на Марфан - генетичен дефект, който причинява слабост на съединителната тъкан и често води до разкъсване на аортата и смърт.

Когато сърцето изтласква кръвта, главният кръвоносен съд - аортата, се разширява леко, за да поеме притока, след което се връща към нормален размер. Но при хората със синдром на Марфан може да не успее да се възстанови бързо и с течение на времето се разширява и изтънява. До момента, в който се разкъсва. За такъв риск е бил предупреден преди 30 г. и Голсуърти.

Находчивият инженер от Глостършир сравнява работата по най-важния проект в живота си с прозаичния ремонт на маркуч. "Ако има слаб участък, който не издържа напора на налягането, най-простият начин за стабилизиране е да се стегне с изолационна лента. Тя ограничава отвън маркуча и той не може да се разпъва и в крайна сметка да се разкъса. Толкова е просто, всички сме го правили в градината", обяснява пред Би Би Си 57-годишният мъж.

"Ръкавът" е от гъсто сплетени хирургични конци и плътно обхваща аортата в критичната зона. Изобретението дава алтернатива на досегашните тежки операции. Традиционната техника включва подмяна на изтънелия сегмент от аортата с изкуствена присадка или укрепване отвътре. Понякога хирурзите трябва да сложат и допълнителни метални елементи. Това налага до края на живота да се пият лекарства за разреждане на кръвта, което пък носи риск от кървене дори при минимална травма.

Аз не исках да живея живота си в пашкул и си мислех, че трябва да има и по-просто, не така драстично решение, обяснява мъжът. С помоща на 3D модел, проектиран точно по изображенията на аортата му, и техники, използвани в авиационната промишленост, инженерът създава новото устройство. По-трудно се оказва да убеди лекари от "Ройъл бромптън хоспитъл" да му го поставят в рамките на клинично изпитание. Това става 4 г. след започването на работата по устройството. Изпитанията продължават и върху други доброволци. Както и всяка друга операция обаче, винаги има риск. За повечето пациенти е протекла добре до момента, но един човек е починал от усложнения.

"Новата техника може да има някои предимства - операцията се опростява и пациентите остават по-малко време в болница -казва проф. Греъм Купър. - Но ще отнеме време, преди да разполагаме с достатъчно данни за сравняване на различните подходи." /24chasa.bg