Откакто хората отправят поглед нагоре към нощното небе, те се питат дали човечеството е само във вселената. От местата, които са достатъчно близо, за да бъдат посетени от хората, Марс е единственото, за което има сериозни предположения, че може да поддържа живот. Ето защо, след като наскоро беше потвърдено направеното преди пет години откритие, че атмосферата на Марс съдържа метан, надеждите на екзобиолозите се съживиха - особено след като сега изглежда са локализирани източниците на три големи струи газ. Произходът на тези източници вероятно е геологически, но може пък да се окаже и биологически.

Възможността за съществуване на живот на Марс е твърде вълнуваща, за да бъде пренебрегната от човечеството. Но как би трябвало да изследваме подобни въпроси - с хора или с машини? Тъй като Америка влага най-много ресурси в космически изследвания, нейният подход ще окаже съществено влияние върху подхода на целия свят. Правителството на Джордж Буш доста държеше проучванията да се извършват от хора, но новото правителство вероятно ще има други приоритети - така и би трябвало да бъде.

Шефът на Националното управление за аеронавтика и космически изследвания (НАСА) на САЩ Майкъл Грифин - физик и аерокосмически инженер, подкрепял плана на Буш за завръщане на Луната, а после за пътуване до Марс - напусна поста си. Преходният екип на Обама вече е поставял трудни за НАСА въпроси, по-конкретно за това колко ще струва изхвърлянето на части от системата, която трябва да замести остаряващите и излизащи от употреба космически совалки, които сега изграждат изпълняваната от хора космическа програма на Америка. Тази нова система също така е замислена да изпрати отново хора на Луната през 2020 г. като "междинна спирка" към пътувания до Марс. Междувременно правителството на Обама се чуди дали да харчи още пари за голям брой спътници, предназначени да наблюдават Земята, а не космоса.

Това са чувствителни приоритети. При космическите пътувания, както и в политиката, вътрешната политика обикновено би трябвало да има предимство пред грандиозните авантюри в чужбина. Освен това парите са малко, а пътуванията в космоса са скъпи. И все пак би било срамота, ако човечеството се откаже от изследването на небесните тела, особено ако в резултат на това има възможност да срещне форми на живот, пък били те и с размерите на микроби.

За щастие, технологията означава, че човек може да изследва и Луната, и Марс по-цялостно, без да ходи там лично. Роботите са по-добри и по-евтини от когато и да било. Те могат да работят безуморно години наред, като предават обратно данни и изображения и връщат на Земята взети проби. Освен това те могат да бъдат направени стерилни, което е невъзможно при натъпканите с микроорганизми човешки същества, които може да разпространят болести из цялата слънчева система.

Някой ще отбележи, че човечеството е движено от копнеж по смели пътувания до места, далеч отвъд неговото пренаселено кътче от вселената. Ако е така, личните усилия сигурно ще изведат хората в космоса, макар че си заслужава да се помисли дали би трябвало да им се позволи това, като се има предвид риска от заразяване на отдалечени екосистеми. В същото време обещанието, което Обама направи в речта при встъпването си в длъжност – да "върнем науката на полагащото й се място", – звучи като добра новина за движените донякъде от любопитство изследвания, които ще ни позволят да разберем дали тези струи газ са признаци на живот. /БТА