ПП имат много сериозен комуникационен проблем - загубиха голяма част от извънградската си аудитория, а тази в малките населени места на практика се стопи. В повечето области ППДБ заедно получава около 10% от вота, тоест ги подкрепя 3% от населението там, крайно недостатъчно за печелене на избори и идване на власт. Подкрепата на ПП дори в малките населени места вече е по-малка от тази за ДБ!

Това коментира във "Фейсбук" Тома Николов.

Ноември 2021-ва няма да се повтори, не може да се повтори. Не само заради разочарованието от ППДБ у избирателя, но и заради промяната на самия избирател. И най-вече неразбирането колко голяма пропаст има между двата основни вида избиратели - тези, които са прагматици, и тези, които са идеалисти. 

Знаете ли какво е ритейл политика? Това е да ходиш и да се срещаш с избирателя на място, да му обясняваш какво предлагаш и как и защо това е важно за него самия. Времеемко, но и крайно ефективно!

ПП поначало не прилагат такъв тип политика. Опитаха за кратко по време на кметската кампания в София, обикаляха града като гламави с Терзиев, кандидатите за районни кметове и 15 човека от ОС, Екип "София" и прочее. На срещите идваха по няколко човека, безкрайно непродуктивно. Само кметицата на район "Кремиквоци" успя да им осигури пълна зала и хоро.

Изводът, който направиха ПП: на хората не им е нужна ритейл политика, имаме си социалки, а и щом можем да получим 200 000 гласа в София, при положение, че сме се срещнали само с 2 000 души по време на кампанията, за какво ни е ритейл политика?

Този извод обаче е частично верен, но и частично погрешен.

Частично верен е, защото част от привържениците на ПП идват при тях и ДБ заради моралния пиедестал, заради идеите, заради обещанието за промяна. С други думи, те търсят трансформационен лидер, търсят обещания, идеали. А Кирил Петков не просто беше лидер, който обещава трансформация, той беше и харизматичен лидер, което е уникално добра комбинация. Затова и този модел сработи с Кирил начело. Как и доколко ще сработи без него, не е ясно...

"Трансформационните" избиратели нямат нужда от жив контакт с лидера, но другата група имат. Това са "транзакционните" избиратели - тези, които гласуват движени не от идеали и морални ценности, а от прагматизъм, от личните си икономически интереси, което всъщност е класическия смисъл на политическата система изградена от партии - гласуваш за тази партия, която защитава икономическите интереси на твоята класа или група от обществото.

Само не ми излизайте с аргумента - ама ние вече сме на постконвенционален етап от етичното си развитие като избиратели, тези неща с конкретните облаги са в миналото. Чушки са в миналото! В Япония преди два дни имаше избори, познайте дали не си говориха за конкретни неща - субсидии за вносните стоки, митата на Тръмп, дори за таксата за телевизори си говориха и не просто си говориха, ами една от партиите я беше сложила като първа точка в програмата си. Зададе ли се криза, човек почва да мисли и гласува с джоба си...

И се връщаме към проблема - какво да правим с транзакционните избиратели?

Те искат да видят политиците на живо, да получат от тях обещания и решения. Нужен е ритейл политик, при това тип Левски (правилно ПП напипаха посока, само дето не могат да тръгнат в нея) с три основни качества:

1. Да е "народен" комуникатор - да може да комуникира с хората на техния език, на езика от ежедневието, а не на езика на академичните среди и портал "Култура"

2. Да е "убеждаващ" комуникатор - да е в състояние да обясни на хората защо да гласуват за него и какво биха спечелили от това.

3. Да е "информиран" комуникатор - да знае навсякъде какви са местните проблеми и да може да предложи решения, за да бъде приет от избирателите като ангажиран лично с тях, а не като прелетна птица, дошла да си изпее песничката и да отлети към следващото село.

Левски е бил всичко това. Как мислите е убедил чорбаджиите да си развалят рахата и да се включат в революционните комитети, че дори и да ги финансират?

Посочил им е ползите "да гласуват за него", тоест новите икономически възможности, които би им дала една независима България, в която те бързо ще станат капиталисти, защото разполагат с капитал. Разбира се, и "чиста и свята република", тоест участие на чорбаджиите чрез свои представители във властта! Левски е бил гениален!

Днес нямаме Левски, макар че Борисов се доближава като комуникатор до него, но той не търси нови избиратели, а се среща със своите в контролирана среда - зали, където посещаемостта е организирана от местните структури по списък. Пеевски е малко по-отворен към комуникация, но няма времето да обикаля като Левски - все пак гради партия и руши други две!

Но ПП има много, много по-сериозен проблем, защото никога не са имали като таргет транзакционния избирател, а без него над 12% резултат ще видят през крив макарон (лично аз си мисля, че след оставката на Киро 10% е по-реалистично). Извън няколкото големи града никой не се интересува от "завладяната държава" и не знае кой е Антон Славчев. Ако ПП иска да стане голяма партия, трябва да прати своите апостоли по селата и да намери транзакционна версия на разказа си! Трябва да може да обясни на леля Гинка от село Гинци как "отвладяването" на държавата ще ѝ помогне да си реши проблема с липсата на вода в селото, примерно!

Но Киро е "народен" комуникатор, без да е другите две, а Асен и Ники са класически пример за интелектуалния снобизъм, за който писах преди дни. Съмняваме, че Асен дори би се доближил до някой възрастен и видимо потен селски жител, прибрал се току-що от полето. Ники пък не иска да го виждат на кадър с такива, академик е, все пак!

Освен това никой в ПП не уважава достатъчно избирателите от малките населени места, че да научи конкретните им проблеми...

Тоест никой в ПП не съчетава дори две от трите качества на Левски, камо ли и трите...

За какъв Левски изобщо говорим тогава или пак всичко е парлама за пред градския избирател?

За начало - опитайте се като Кирил поне да докоснете някой по-обикновен човек! Даже не държа да е от село!